Решение № 2085 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2016 г.

Решение № 2085 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез пълномощника му юрк. С. Я., срещу решение № 139 от 20 април 2016 г., постановено по адм. д. № 57/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отменено решение за прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № 32-127820/17 юли 2015 г. на началника на М. С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - ЕТ "ДМС-Е. Ж." със седалище гр. Ч. бряг, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. С. Б., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на ЕТ "ДМС-Е. Ж." срещу решение за прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № 32-127820/17 юли 2015 г. на началника на М. С. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това орган, при спазване на изискванията за форма е мотивираност на акта, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Поради това е отменил оспорения пред него административен акт. Така постановеното решение е правилно. Фактите по делото са правилно установени и подробно описани в оспореното решение, като спор по тях няма. Установено е, че при извършена на 21 януари 2015 г. съвместна проверка от служители на МБ - гр. П., ТД на НАП - гр. В. Търново и ПУП - гр. К. в търговски обект - Питейно заведение, находящ се в с. Е., община К., стопанисван от ЕТ "ДМС-Е. Ж.", е установено държането на акцизни стоки - тютюневи изделия - 2 стека цигари, 400 къса, марка "P. B." без да са облепени с български акцизен бандерол. Установено е също така, че въз основа на искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия с вх. № 196/29 януари 2015 г., подадено от ЕТ "ДМС-Е. Ж.", на 03 февруари 2015 г. е издадено разрешение за търговия с тютюневи издалия № BG004300V3682 в полза на посочения търговец за търговски обект Питейно заведение, находящ се в с. Е., ул. "В. К." .№..., община К. При тези данни законосъобразен е извода на административния съд, че към датата на извършване на проверката, въз основа на която е издаден оспорения административен акт, едноличният търговец не е бил титуляр на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Към тази дата - 21 януари 2015 г., търговецът е извършил нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове, за което с наказателно постановление му е било наложено и съответното административно наказание. Това обстоятелство обаче - както обосновано е приел и административният съд, не води до наличие на предпоставките за приложение на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС. Това е така, тъй като цитираната разпоредба изисква наличието на вече издадено разрешение за търговия с тютюневи издалия. В случая такова не е било налично към датата на извършване на проверката. Поради това законосъобразен е извода, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, като е отнел разрешението за търговия с тютюневи изделия въз основа на фактическо основание, възникнало преди издаването му. Неоснователни са възраженията на касатора относно това, че за да издаде административен акт от вида на оспорения, компетентният орган следва да разполага с доказателства за установяването на нарушението, каквото н случая представляват влезлите в сила акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. За прилагане на мярката по чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС е достатъчно фактическото констатиране на нарушението, доколкото то има за последица прекратяване на вече издадено разрешение за търговия. Настоящата хипотеза - както беше посочено по-горе, е друга - отнетото с оспорената заповед разрешение за търговия с тютюневи изделия е издадено след констатиране на нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. С оглед горното оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно се явява и направеното от ответника по касация искане за присъдените на направените пред тази инстанция разноски, чиито размер е установен на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,