Решение № 5424 от 23.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Теофилова-Кънчовска от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Р. Сидерова, срещу Решение 2954 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело 5063/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу решение по Протокол от 19.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от Софийски градски съд /СГС/. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспореното решение по Протокол от 19.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от Софийски градски съд и да се върне преписката на СГС за включване на жалбоподателката в списъка на съдебните заседатели в СРС, алтернативно да се отмени съдебното решение и обжалвания акт и да се потвърди включването ѝ в списъка със законните последици от това. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Общото събрание на съдиите при Софийски градски съд, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд София - град е решение по Протокол от 19.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от Софийски градски съд, с което са избрани за съдебни заседатели предложените от назначената със Заповед РД-18-284/22.01.2021 г. на Председателя на СГС Комисия, описани с три имена и номера от 1 до 205, вкл., в т.І от протокол от проведеното на 25.02.2021 г. заседание. По делото е установено, че с Решение 621/26.11.2020 г. на Столичния общински съвет /СОС/ е одобрен списък на определените от временната комисия по чл. 68а от ЗСВ - 226 броя кандидати за съдебни заседатели, който следва да бъде представен на ОС на съдиите от СГС за избор на съдебни заседатели към Софийски районен съд /СРС/. В списъка - Приложение 1 под 102 фигурира Н. Теофилова-Кънчовска със Заявление с вх. СОА20-ГР94-1485/25.03.2020 г. Решение 621/26.11.2020 г. на Столичен общински съвет е изпратено на Председателя на СГС. Със Заповед РД-18-284/22.01.2021 г. на административния ръководител - Председател на СГС е определен състав на комисия, която да извърши проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ на документите, подадени от кандидатите за съдебни заседатели, предложени от СОС. С решение от проведеното заседание на 25.02.2021 г. на Комисията, определена със заповед РД-18-284/22.01.2021 г. на Председателя на СГС, взето с мнозинство от петима съдии /от деветима/, е прието, че 205 от предложените 226 кандидати, отговарят на изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ, а 21 кандидати, сред които Н. Теофилова-Кънчовска не отговарят на изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ, тъй като са навършили възраст над максимално допустимата. Със Заповед РД-08-908/05.03.2021 г. на Председателя на СГС е свикано Общо събрание на съдиите от СГС за вземане на неприсъствено решение - на подпис при дневен ред: 1. Избор на съдебни заседатели към СРС с мандат 2021 г. - 2026 г., съгласно предложение на назначената със Заповед РД-18-284/22.01.2021 г. на Председателя на СГС Комисия за извършване на проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ на документите, подадени от кандидатите за съдебни заседатели, по т. 1 от Протокол от 25.02.2021 г. Прието е неприсъствено решение, обективирано в Протокол от 19.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от СГС, с което са избрани за съдебни заседатели предложените от назначената със Заповед РД-18-284/22.01.2021 г. на Председателя на СГС Комисия, описани с три имена и номера от 1 до 205, вкл., в т.І от протокол от проведеното на 25.02.2021 г. заседание. Решението е прието с 90 гласа "за", 0 - "против и 2 -"въздържал се". След осъществения контрол за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът е достигнал до извод, че решението по Протокол от 19.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от Софийски градски съд е законосъобразен административен акт и е отхвърлил подадената първоинстанционна жалба. Според съда оспореният акт отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, същият е мотивиран, като е посочено точно на кое изискване - по чл. 67, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, не отговаря лицето. Съдът намира, че оспореното решение на съдиите от СГС е постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Посочено е, че забавянето на процедурата по избора не обуславя извод за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото сроковете за произнасяне са инструктивни и тяхното неспазване не води до отпадане на необходимостта от произнасяне на компетентния орган, нито до незаконосъобразност на издадения административен акт. Първата инстанция е приела, че мотивът за недопускане/неизбиране/ на жалбоподателката за съдебен заседател, е обстоятелството, което не се оспорва, а именно, че към момента на преценката на Комисията, определена със заповед РД-18-284/22.01.2021 г. на Председателя на СГС - 25.02.2021 г., същата е навършила възраст над максимално допустимата от 68 години и следователно не отговаря на изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ. Според съда неоснователно е направеното възражение, че незаконосъобразно комисията на СГС е определила кандидати за съдебни заседатели за мандат 2021-2025 г. при положение, че организираната и проведена от СГС процедура за определяне на кандидати за съдебни заседатели към СРС е за мандат 2020-2024 г. Съгласно чл. 69 от ЗСВ, мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата. Разминаването в мандата, посочен от СОС и този, посочен от комисията на СГС не води до нарушаване на цитираната норма. Същото не нарушава правата на кандидатите, поради което не обосновава незаконосъобразност на взетото решение от общото събрание на съдиите на СГС. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Обосновано административният съд, като е установил относимите за правния спор факти, е намерил, че обжалваното решение на Общото събрание на съдиите от Софийски градски съд е прието от компетентен орган, посочен в чл. 68б, т. 1 ЗСВ. Решението е прието при спазване на изискването за мнозинство по чл. 85, ал. 6 ЗСВ. Съдът правилно е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, тъй като съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. При издаването на акта от страна на ОС на съдиите от СГС са били изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за избирането на съдебните заседатели, респ. неизбирането на жалбоподателката за такъв, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния административен съд. Мотивът за неизбирането на жалбоподателката за съдебен заседател е обстоятелството, че към момента на провеждане на заседанието на Комисията на 25.02.2021 г., към който е извършена преценката за допустимост на кандидатите, Теофилова-Кънчовска е навършила възраст над максимално допустимата и следователно не отговаря на изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ. В т. II от протокола от заседанието на комисията по чл. 68д ЗСВ, посочен като основание за приемане на обжалвания административен акт, се съдържа конкретизация по отношение на коя точно хипотеза е налице осъществяване на фактическия състав на чл. 67, ал. 1 ЗСВ, като е посочена т. 1 и пояснението, че кандидатите не отговарят на изискването, тъй като са навършили възраст над максимално допустимата. Според предвиденото в чл. 67, ал. 1, т. 1 (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ за съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който е на възраст от 21 до 68 години. От данните по преписката и приложените доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорения в първоинстанционното производство административен акт и към датата на предхождащото го заседание на комисията по чл. 68д ЗСВ, извършваща проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от СОС, Теофилова-Кънчовска е навършила предвидената пределна възраст от 68 години. Възрастта е била навършена на [дата] и към датата на приемане на решението на Столичния общински съвет 621 от 26.11.2020 г. и към периода на проведеното изслушване на кандидатите 09.10.2020 г. 27.10.2020 г. жалбоподателката също не е отговаряла на посоченото императивно изискване, като причината да бъде включена в списъка на допуснатите до изслушване кандидати и в списъка на кандидати, които да бъдат предложени за съдебни заседатели в СРС, е че видно от приложения доклад като недопустими са приети кандидатурите на лицата, навършили 69 години преди комисията да одобри списъка на допуснатите до изслушване кандидати (лист 81 от първоинстанционното дело). Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателката, като неоснователни са наведените в касационната жалба възражения в обратната насока. Неоснователни са доводите на касаторката, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че неспазването на сроковете за избор на съдебни заседатели от СОС не представлява съществено процесуално нарушение. Съобразно правната теория и трайната съдебна практика съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което нарушава правото на защита на участник в административното производство или което би обусловило друг резултат, различен от постановения от органа. В конкретния случай от жалбоподателката не се твърди и не се доказва така посочените в жалбата нарушения да са довели до осуетяване правото й на защита, както и не се доказва, че отсъствието им би довело до краен резултат, различен от този, обективиран в оспорения акт. При приемане на процесния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че неспазването на предвидените инструктивни срокове и разминаването между посочения в доклада на комисията на Столичния общински съвет и от комисията на Софийски градски съд мандат не представляват съществени процесуални нарушения. Като такова не се преценява и приемането на решението неприсъствено на подпис. По изтъкнатите съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на разгледания правен спор, няма основание да бъде уважено акцесорното искане на касаторката за присъждане на сторените съдебни-деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение