Решение № 169 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 128/2009 г.

Решение № 169 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 128/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на прокурор при Окръжна прокуратура, град Б. за възобновяване на наказателно дело № 124/2008 г., по описа на Районен съд - Ц., отмяна на постановеното по него определение от 30.10.2008 г. и оправдаване на А. Е. А. Депозираното искане се аргументира с новооткрити обстоятелства, сочещи че осъденият със споразумение, одобрено по реда на чл. 382, ал. 7, вр. ал. 1 НПК, А. е бил невменяем при извършване на инкриминираното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "Б" НК, и представляващи основание за извънреден способ на съдебен контрол, очертан в чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК . В съдебното заседание на 7.04.2009 г., депозираното искане на обвинителната власт се поддържа от прокурор на Върховната касационна прокуратура по изложените в него писмени съображения. Осъденото лице, редовно уведомено не се явява пред касационния състав. Упълномощен от него процесуален представител участвува лично в настоящото производство, пледира за основателност на искането на окръжния прокурор и моли за прилагане процесуално - правните норми на чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 30.10.2008 г. по н. о. х. д. № 124/08 г., Районен съд, гр. Ц. е одобрил постигнато между представителя на обвинителната власт и защитника на подсъдимия А. Е. А. споразумение, с което последният се признава за виновен в това, че на 10.10.2008 г. при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използуване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 31,20 лева, от владението на И. К., без негово съгласие - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. Б НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определена наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. След постановяване на визирания съдебен акт, придобил по силата на законовия регламент юридически стабилитет с иманентно присъщите му особености-неотменимост ("формална законна сила"), изключителност ("материална законна сила"), задължителност и изпълнителна сила, е подадена жалба от упълномощен адвокат на осъденото лице до Окръжна прокуратура - Б., оформена в преписка с вх. № 7311/2008 г., в която се релевират оплаквания че А. А. страда от умствена недоразвитост и същият е бил невменяем при извършване на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4 НК, за което е осъден. В резултат на реализираната от окръжния прокурор процесуална дейност (назначените и изготвени съдебно-медицински и съдебно-психиатрични експертизи, приложените писмени доказателствени материали) е установено и доказателствено обезпечено, че А. А. е с вродено недоразвитие на интелекта/умерена умствена изостаналост, изключваща вменяемостта, като към момента на инкриминираното престъпно посегателство той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. Очертаните от разследващия орган при Б. ОП нови обстоятелства и подкрепящата ги доказателствена съвкупност, не са били известни на съда, постановил определение от 30.10.2008 г., по н. о. х. д. № 124/2008 г., като те са имали съществено значение за произнасянето на компетентния орган по повдигнатото срещу А. А. обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "Б" НК, в пределите на лимитираната от императивните предписания на Глава Двадесет и девета от НПК диференцирана процедура, и при съблюдаване на предявените от законодателя процесуалноправни и материалноправни изисквания. Установената фактология и предпоставените от нея юридически заключения аргументират основателност и обоснованост на депозираното от представителя на обвинителната власт - Окръжна прокуратура, гр. Б. искане по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, но сочат на нови фактически положения, създаващи процесуална пречка за оправдаване на осъденото лице от касационната инстанция. Упражнявайки правомощията, с които е оторизиран и в съответствие с разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС следва да възобнови наказателното производство по н. о. х. д. № 124/2008 г., по описа на Районен съд - Ц. и да отмени постановеното по него определение, като делото бъде върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура, гр. Ц., от стадия действия на прокурора след завършване на досъдебното разследване. При последното, след преглед на относимите и необходими доказателствени източници, и в контекста на тяхната всеобхватна и задълбочена преценка във връзка с новооткритите обстоятелства, индициращи на липса на правосубектност на извършителя на инкриминираното деяние, обосноваваща наказателна неотговорност, в рамките на възложената му от нормата на чл. 242 НПК компетентност, представителят на обвинението да формира позиция по въпроса-осъщественото от осъдения А. съставлява ли престъпление и да финализира производството по изискуемия се от закона ред. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение