Решение № 10406 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2016 г.

Решение № 10406 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от Г. Ф. Ю. и В. Ф. В. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение от 25.09.2013 г. по адм. дело № 1637/2000 г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени, като неоснователни жалбите им срещу заповед № РД-22-072 от 30.05.2000 г. и заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на областния управител на област София. Представят, като нови писмени доказателства два броя протоколи от 19.10.2015 г., издадени от д-р С. Г. Б., съставляващи частна извънсъдебна експертиза на подпис. Областният управител на област София чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. За неоснователност на искането за отмяна пледират и ответниците: Т. В. К., Е. Х. Т. и В. Х. К. чрез адвокат Гацова, както и Елка Христова Чернокожева и Димитър Цанев Бойчев чрез адвокат Атанасова. Ответниците Ф. М. В. и Т. В. К. не вземат отношение по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадена от надлежни страни и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред Софийски градски съд е по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. Образувано е по жалби, подадени от Г. Ф. Ю. и В. Ф. В. против заповед № РД-22-072 от 30.05.2000 г. и заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на областния управител на област София. С тях е отказано възстановяване право на собственост на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ върху апартамент № 2 и апартамент № 3 на втория и третия етаж на надстроена четириетажна жилищна сграда, находяща се на ул. "Миджур" № 15, както и на дворно място от 520 кв. м., парцел ХХI-456 м кв. 126, м."Лозенец" на ул. "Миджур" № 19. Отказите са мотивирани с влязло в сила решение по а. х. дело № 641/1994 г. на СГС за липса на доказателства за незаконосъобразност на извършеното отчуждаване. Видно от данните по делото, административното производство е започнало по искане от 15.07.1998 г. на Г. Ф. Ю. и В. Ф. В. до областния управител за обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез връщане на неправомерно надстроени части от жилищна сграда. Към искането са приложили декларация, че срещу отчуждения недвижим имот не са получили обезщетение. Съдът е установил, че жалбоподателките първоначално са претендирали възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Отказано им е с отказ РД-54-113 от 5.04.1994 г. на кмета на Столична община, който е предмет на обжалване по а. х. дело № 641/1994 г. на СГС. Жалбата е разгледана по същество с решение от 14.01.1998 г., в което е приета липса на предпоставките по този реституционен закон за отмяна на отчуждаването. Решението е обжалвано от наследниците на отчуждената собственица с касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 1348/1998 г. на ВАС, четвърто отделение. С решение № 3052 от 12.06.1998 г. решението е оставено в сила. По делото по ЗОСОИ е приложена отчуждителната преписка с всички документи от 1959 г., касаещи отчуждаването на процесния имот. В нея се съдържа и разписка за 45012 лева от 6.06.1959 г. В нея е отразено, че Ц. Д. Ф. - наследодателка на жалбоподателките е получила тази сума от Х. П. Ч. и Х. Н. К. за изплащане стойността на отчуждения недвижим имот. Намира се и декларация, че Ц. Д. е получила от Х. К. сумата 12000 лева, като капаро за покупка, а впоследствие за изплащане стойността на отчужден имот. По първоинстанционното производство, жалбоподателките са депозирали редица молби с идентично съдържание, в което са твърдяли, че подписът на разписката и декларацията не е положен от тяхната наследодателка и би следвало този въпрос да се изясни чрез експертиза. Съдът не се е произнесъл по това искане. Сред доказателствата по делото с намира документ, подписан от Ц. и К., че не са дали на Д. сумата 45012 лева и разписката от нея е безпарична. С решение от 25.09.2013 г., съдът е разгледал жалбата по същество. Приел е, че правното основание за отчуждаване на имота е чл. 55а във връзка с чл. 54а ЗПИНМ /отменен/ и собствеността на държавата върху него възниква от момента на издаване на решението на ИК на СГНС, без за това да е задължително обезщетяването на собствениците. Позовал се е на липсата на проведено производство от страна на отчуждената собственица по чл. 55б, ал. 3 от закона - да поиска отмяна на отчуждаването в случай, че в 3-годишен срок не е обезщетена. Съдът се е позовал на трайна съдебна практика, че неизплащането на обезщетение на собственика не се счита за отчуждаване не по установения в ЗПИНМ ред. За пълнота на изложението и в отговор на възраженията на жалбоподателките за липса на обезщетяване той е обсъдил и съдържащите се в преписката документи в тази насока. Счел е, че протокол № 17 от 21.05.1959 г.; оценителен протокол от 26.05.1959 г.; протокол № 18 от 9.06.1960 г., справка 10, т. 24 от 15.07.1960 г.; писмо № 13646 от 18.07.1960 г. и писмо изх. № 1194-Х-2 от 19.02.2009 г. са официални свидетелстващи документи, сочещи за изплащане на дължимото обезщетение на отчуждената собственица. На основата на тях е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателките, че тя не е била обезщетена. Въз основа на тези правни изводи, съдът е приел жалбата им за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е обжалвано с касационна жалба от Г. Ф. Ю. и В. Ф. В., по която е образувано адм. дело № 16883/2013 г. С решение № 7558 от 4.06.2014 г., касационната инстанция е приела, че решението е правилно, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и го е оставила в сила. Настоящото искане за отмяна на влязлото в сила решение е основано на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК - наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдет известни на страните. Като такива се представят два протокола от 19.10.2015 г. за извършена от д-р С. Г. Б. - вещо лице в областта на почерковото и техническо изследване на документи - частна извънсъдебна експертиза. В първия протокол е дадено заключение, че подписът в разписката за 45012 лева не е положен от Ц. Д. Ф. Не е положен от нея и в разписката за получени 12000 лева. Вторият е, че подписът на проект за изменен утвърден проект от 6.09.1960 г. не е положен от Г. Ф. Ю., а е имитиран. Двата протокола по съществото си представляват почеркови експертизи, поради което не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същите са новосъздадени за нуждите на настоящото отменително производство за обстоятелства, които са били известни и са твърдяни от страните и са известни на съда от други доказателства. Те не могат да се разглеждат и като съдебни експертизи. Такива са само заключенията на вещо лице, назначено и изслушано по делото по реда на чл. 195 и следващите от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Обстоятелството, че самите жалбоподателки са наясно с липсата на правна стойност за отменителното производство на представените частни експертизи се установява и от факта, че процесуалният им представил в съдебното заседание на 15.09.2016 г. иска допускане на съдебно-почеркова експертиза. С протоколно определение е отказано събиране на такова доказателства, доколкото се касае за отменително, а не редовно инстанционно производство. Законодателят изрично е предвидил ред за отмяна на влязло в сила решение, постановено въз основа на подправен документ. Това е отмяната по реда на т. 3 от чл. 239 от АПК. Прилагането му е обвързано от задължителната предпоставка - документът да бъде признат за подправен от надлежния съдебен ред - наказателно производство или успешно проведен установителен иск за установяване неистинността на документ. Поради това изготвянето на частна експертиза и представянето й, като ново доказателства, не обосновава нито правното основание по т. 1 за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, нито това по т. 3 от същата разпоредба. На трето място следва да се посочи, че документите, за които страните в настоящото производство представят частна експертиза, че са подправени не са от съществено значение за делото. По делото - част първа, л. 205 се намира разписката за 45012 лева от 6.06.1959 г., за която в извънсъдебната експертиза е посочено, че не е подписана от Ц. Д. Ф.. В нея е отразено, че Филева е получила от Х. П. Ч. и Х. Н. К. тази сума за изплащане стойността на отчуждения недвижим имот. На същия документ обаче се намира и писмено изявление от Х. П. Ч. и Х. Н. К. от 6.06.1959 г., че не са изплатили сумата 45012 лева и издадената от Ц. Д. Ф. разписка е "безпарична". Ето защо разписката, за която се твърди в отменителното производство, че е подправен документ, не е била обект на изследване от съда и не е залегнала сред доказателствата, на базата на които той е формирал правните си изводи. По всички така изложени съобръжения, съдът намира, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Останалите доводи на жалбоподателките за незаконосъобразност на оспорените административни актове и неправилност на съдебните решения са по съществото на спора и са извън обхвата на отменителното производство. Поради това и не подлежат на обсъждане. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган, жалбоподателките следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия