Решение № 17240 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2011 г.

Решение № 17240 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2011 г., VIII о., докладчик председателят Тодор Петков Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Ектрон" АД гр. Панагюрище, представлявано от прокуриста Велко Петкански чрез процесуален представител адв. Пламен Хаджийски, против Решение № 983 от 15.07.2009 г. по адм. дело № 1419/2008 г. (по решение - адм. д. № 50/2008 г.) на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, в която отхвърлена жалбата на "Ектрон" АД, (с предишно наименование "Оптикоелектрон") срещу Ревизионен акт № 1300-1034 от 26.03.2008 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 801073 от 09.05.2008 г., издадени от Недялка Атанасова Ангелова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пазарджик, в частта им, съответно потвърдена с Решение № 458 от 16.06.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с която на дружеството за отчетен период м. февруари 2007 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 12 910 лева по фактура № 24/28.02.2007 г., издадена от "Оптофинанс" ООД гр. Пазарджик и дружеството е осъдено за разноски. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила след касационно производство, приключило с Решение № 1697/10.02.2010 г. по адм. дело № 11916/2009 г. на ВАС, образувано само по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Настоящата касационна жалба е била подадена своевременно, но поради установени по делото пропуски по администрирането й в първата инстанция, не е била постъпила, респ. приложена по адм. дело № 11916/2009 г. на ВАС, поради което по нея няма произнасяне и по отношение на "Ектрон" АД постановеното съдебно решение № 1697/10.02.2010 г. на ВАС няма сила на присъдено нещо. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да му бъдат присъдени направените разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, Осмо отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящия касационен контрол е първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отчетен период м. февруари 2007 г., за който не му е признато право на данъчен кредит в размер на 12 910 лева по фактура № 24/28.02.2007 г., издадена от "Оптофинанс" ООД гр. Пазарджик и дружеството е осъдено за разноски. Фактурираната стопанската операция е с предмет "извършена финансово счетоводна услуга за м. 03.2005 г. - м. 01.2007 г.; доплащане от м. 09.2004 г. - м. 02.2005 г." на стойност 67450,00 лв. и ДДС в размер на 13490,00 лв. Доставчик на услугата е "Оптофинанс" ООД от гр. Пазарджик. От касатора се твърди по същество, че фактурираните услуги са извършени в рамките на сключения между двете дружества договор за счетоводни услуги с доставчик "Оптофинанс" ООД, който по своя характер е "алеаторен" и едва в края на отчетната година, в случая 28.02.2007 г. се дължи плащане на извършените за предходните периоди услуги. Спора по делото и понастоящем е концентриран от касатора относно обстоятелството кога данъкът става изискуем във връзка с това кога е данъчното събитие по смисъла на чл. 26, т. З от ЗДДС (отм.)- "при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение, това е датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо" и чл. 25, ал. 4 от ЗДДС "При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която този период или етап е изтекъл". По делото е установено, че съгласно сключеният между "Оптикоелектрон" АД /предишното наименование на "Ектрон" АД/ и "Оптофинанс" ООД Договор от 01.01.2001 г. за счетоводно обслужване, изпълнителят /"Оптофинанс" ООД/ се е задължил да извършва цялостно счетоводно обслужване на дейността на възложителя /"Ектрон" АД/, което включва текущо осчетоводяване на първични и вторични счетоводни документи, ежемесечно и годишно счетоводно приключване; изготвяне на дневници и справки декларации по ЗДДС; изготвяне на други справки изброени в първоначалния протокол или допълнително заявени от възложителя. Уговорено е също така, задължение за изпълнителя да изготвя отчет за извършената работа в края на всяка финансова година, който се представя на възложителя и е неразделна част от договора. В чл. 11, ал. 2 от Договора е посочено, че допълнителните услуги извън протокола се заплащат допълнително от Възложителя. Дължимата цена е уговорена в размер на 4100,00 лв. на месец, като същата се дължи до 10-то число на месеца следващ отчетния. С Анекс № 2 от 01.01.2003 г., тази цена е коригирана на 2900,00 лв. месечно. Очевидно се касае за договор за непрекъснато изпълнение, предмет на който е предоставянето на непрекъснато счетоводно обслужване на стопанската дейност на възложителя. Независимо, че срока на действие е уговорен за една година, договора е продължил действието си между страните за неопределен период от време. Съобразно данъчните цели, съществен елемент от договора е определената цена на услугата - 4100,00 лв. /съответно 2900,00 лв./ на месец, и най-вече падежа на задължението е също изрично определен - 10-то число на месеца следващ отчетния. При така установените доставки с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, а в случая на всяко десето число на месеца следващ отчетния такъв, когато именно е възникнало данъчното събитие, ДДС е бил изискуем за тези облагаемите доставки и за регистрираното лице е възникнало задължение да го начисли. Като не е сторило това своевременно, за него не възниква правото да претендира данъчен кредит за тези доставки. Данъчното събитие за отчетен период м. януари 2007 г. е възникнало на 10.02.200 7 г. Това обстоятелство правилно е отчетено от органите на приходната администрация, и декларираното право на данъчен кредит в размер на 580,00 лв. е зачетено при извършената ревизия на жалбоподателя. За всички предходни отчетни периоди обаче, данъчното събитие е възникнало преди издавеното на фактура № 24 от 28.02.2007 г., поради което е издадена без да е налице данъчно събитие, което като фактическо основание да ангажира като последица претендираното право, тъй като получателя по доставката не разполага с данъчен документ, който да е издаден в съответствие с изискванията на Глава ХI от ДОПК. Изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на съда за неоснователност на жалбата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение