Решение № 3057 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 427/2013 г.

Решение № 3057 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 427/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 15016/28.11.2012 г. постановено по адм. д. № 7857/2012 г. по описа на Върховния административен съд. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли. Касаторът претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът Стойко Георгиев Андреев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество касационната жалба е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № ЧР-6-026 от 10.05.2012 г. на Министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на Стойко Георгиев Андреев е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР вр. чл. 69, ал. 2 от КСО. По несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е имал осигурителен стаж като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в размер на 23 години и 29 дни към 31.05.2003 г. и 8 години, 10 месеца и 17 дни към 10.05.2012 г. (датата на издаване на оспорената заповед) като държавен служител в Главна дирекция "Охрана" на министерството на правосъдието. При така установената фактическа обстановка тричленният състав на Върховния административен съд е направил извод, че разпоредбата на чл. 69 от КСО има специален характер и урежда придобиването на право на пенсия при изрично посочените в нея категории служители. Приел е, че в случая е приложима нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО в приложимата й редакция към датата на постановяване на административния акт, която изрично урежда правото на пенсиониране при облекчени условия на държавните служители по ЗМВР, ЗИНЗС, чл. 11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ, следователи и младши следователи да придобият право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Прието е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като същата е относима само за лицата, изпълнявали военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съдът се е позовал и на нормата на чл. 17 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в който осигурителният стаж на лицата по чл. 69 КСО е уреден диференцирано за различните служители по законите, посочени в отделните алинеи на чл. 69 КСО. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. В чл. 69 от КСО е предвиден преференциален ред за пенсиониране на изчерпателно изброените категории лица. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО се зачита: изслуженото време на кадрова военна служба и изслуженото време във ведомствата по чл. 69, ал. 2 и 3 от КСО. В чл. 18, ал. 3 от НПОС изрично е предвидено, че при пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО осигурителният стаж по чл. 17 се зачита при взаимно допълване. От цитираните законови разпоредби следва, че придобитият от жалбоподателя стаж като военнослужещ допълва стажа, придобит в системата на МВР. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че изслуженото време на кадрова военна служба не следва да се вземе предвид при определяне на необходимия стаж по чл. 69, ал. 2 КСО, не намира опора в законовата разпоредба. С разпоредбата на чл. 69 от КСО са въведени специални условия спрямо общите правила по чл. 68 КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да се осъществи фактическият състав на чл. 69 от КСО е необходимо служителят да има 2/3 стаж на действителна служба - по ал. 1 на кадрова военна служба, а по ал. 2 - в изброените в текста ведомства, който може да се допълва до изискуемите 27 години общ трудов стаж според правилата, регламентирани в чл. 17 и сл. от НПОС. В случая Андреев има общо 31 г. стаж във ведомствата по чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО, поради което спрямо него са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР вр. чл. 69 от КСО и следователно заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на закона. Ето защо като е направил извод в противния смисъл тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли. Предвид изхода на делото следва да се осъди Стойко Георгиев Андреев да заплати на министерството на правосъдието сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,