Решение № 5367 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2015 г.

Решение № 5367 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби: на Националната експертна лекарска комисия ( НЕЛК ), представлявана от директора д-р Кънчо Райчев, чрез процесуалния представител юрк. Васил Александров, и на Димитрия Борисова Митева, чрез пълномощника адв. В. Симеонова, срещу решение № 295 от 18.02.2015 г. по адм. д. № 42/2014 г. на Административен съд Пловдив. НЕЛК обжалва съдебното решение в частта, с която е осъдена да заплати на Димитрия Борисова Митева сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на незаконосъобразен акт (експертно решение № 0869/111 от 21.07.2008 г. на НЕЛК). Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост и затова следва да бъде отменено в обжалваната част със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба- Димитрия Борисова Митева, я оспорва в депозиран писмен отговор с доводи за неоснователност на релевираните касационни оплаквания. Отравя искане да бъде оставено в сила решението в осъдителната му част. В касационната жалба на Димитрия Борисова Митева се твърди, че решението в частта в която е отхвърлена претенцията й срещу НЕЛК за разликата от 4 000 лева до 10 000 лева неимуществени вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва в тази част да бъде отменено със законните последици. Допълнително са развити доводи в представената писмена защита от пълномощника на касатора Митева. Отправено е и искане за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жарба не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на НЕЛК е основателна, а тази на Димитрия Митева- неоснователна. Преди разглеждане на оплакванията на двамата касатори по съществото на спора, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по наведените в касационната жалба на НЕЛК оплаквания за недопустимост на съдебното решение. Касаторът твърди, че видно от приложената по адм. д. № 42/14 г. по описа на АС- Пловдив молба от 25.02.14 г., Митева е предприела изменение на иска по, като наред с имуществените вреди е претендирала и имуществени такива. По така отправената молба е образувано друго административно производство по адм. д. № 670/14 г. по описа на АС- Пловдив, по което с молба от 06.06.14 г. НЕЛК е сезирала АС- Пловдив за наличието на две административни производства между едни и същи страни на едно и също основание, която не е съобразена от съда. Оплакването е неоснователно, тъй като молбата от 6.6.2014 г. е докладвана в с. з. на 12.06.14 г., като съдът изрично в мотивите на определението си е отчел факта, че в случая се касае за две отделни искови претенции с различен предмет, а именно: претенцията, предмет на адм. д. № 670/14 г. на АС- Пловдив е за имуществени вреди, претърпени от отмененото ЕР на НЕЛК, а тази, предмет на адм. д. № 42/14 г. е за неимуществени вреди, поради което е приел, че не са налице основания нито за обединяване на двете дела, нито за прекратяване на едно от тях. Действително, съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив по направените искания, но процесуалният пропуск е несъществен и не води до твърдяните от НЕЛК пороци на съдебния акт. По съществото на касационните оплаквания в двете жалби настоящият състав съобрази следното: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на Митева против НЕЛК за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева (съобразно допуснато увеличение на иска в хода на делото) вследствие на претърпени неимуществени вреди, както следва: за претърпения силен страх и несигурност за биологичното й оцеляване вследствие отмененото по съдебен ред решение на НЕЛК, което я лишава от инвалидна пенсия (2 000 лв.); за силното смущение и тревожност, че е безполезна както за себе си, така и за близките си вследствие решението на НЕЛК, което я оставя без доходи и възможност за такива (2 000 лв.);; за срама, който е изпитвала дълго време, че е изцяло финансово зависима от близките си ( 2000 лв.); за душевните болки, мъки и страдания, претърпени от безпомощността й да се пребори за правата си (2 000 лв.); за физическите болки, които е търпяла две години вследствие на заболяванията си и необходимостта да пътува многократно над 400 км. на ден до София и обратно, за да докаже правата си (2 000 лв.). Първоинстанционния съд е установил правилно фактическата обстановка, която не е спорна и се свежда накратко до следното: С Експертно решение на ТЕЛК през 2007 г. на Димитрия Митева е определен процент трайно намалена работоспособност 79% и срок на инвалидността 1 г.; това ЕР на ТЕЛК е било отменено с ЕР на НЕЛК № 0869/111 от 21.07.2008 г. и на лицето е определен процент ТНР 38% със срок на инвалидността 3 години; по реда на съдебния контрол ЕР на НЕЛК от 21.07.2008 г. е било отменено с влязло в сила решение от 08.11.2010 г., постановено по адм. д. № 7348/2008 г. по описа на Административен съд- София град в частта относно оценката на работоспособността и срока на инвалидността и преписката е върната за ново произнасяне на НЕЛК; вследствие на новото произнасяне на НЕЛК, съобразно указанията на съда, е постановено ЕР № 0590/122 от 15.09.2011 г., с което е определен процент ТНР 58% и срок на инвалидността за една година, като НЕЛК е отменила собственото си предходно ЕР № 0869/21.07.2008 г.; за времето от издаването на ЕР на НЕЛК с № 0869/111 от 21.07.2008 г., с което на Митева е определен процент ТНР 38%, до 21.11.2011 г. (датата на издаване на Разпореждане на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ от същата дата) е било преутановено отпускането на лична пенсия за инвалидност на Димитрия Митева. Административният съд е уважил иска до размер на 4 000 лева, като се се мотивирал с факта, че действително ищцата е била притеснена от факта на издаденото ЕР на НЕЛК от 21.07.2008 г., който съставлява незаконосъобразен административен акт, издаден при и по повод на административна дейност от орган на държавата, който е отменен по съответния ред.. Съдът е приел още, че е настъпила вреда в резултат на незаконосъобразния акт, тъй като преустановеното изплащане на личната пенсия за инвалидност на ищцата й е причинило твърдяните болки и страдания, битово неудобство и социално- психологически дискомфорт. Приел е още, че това е доказано от гласните и писмените доказателства събрани по делото. По отношение размера на исковата претенция, съдът е намерил същата за частично доказана, като е счел, че макар да е установено, че ищцата е претърпяла мозъчна операция- кранитомия в лява темпорална област по опвод ТУ на мозъка (менингом) през м. 10.2013 г., по делото не е установено обстоятелството, че това заболяване е причинено именно вследствие на преживените душевни болки и страдания по повод незаконосъобразно издаденото ЕР на НЕЛК. Съдът се е аргументирал допълнително, че допусната съдебно- медицинска експертиза е била заличена по искане на самата ищца, поради което и последният факт е останал недоказан. Искът е уважен за сумата 4 000 лв., като до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Решението на съда в неговата осъдителна част е неправилно, поради следното: За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законовоизискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. Така, ищцата Митева, касатор в настоящото произвоство, е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпяла неимуществени вреди, техния характер, размер и обстоятелството, че вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. В случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Сама по себе си отмяната на ЕР на НЕЛК № 0869/111 от 21.07.2008 г. с решение от 08.11.2010 г. по адм. д. № 7348/2008 г. по описа на АССГ и връщането на преписката за ново произнасяне на НЕЛК не обуславя извод, че за адресата е възникнало право на обезвреда на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и доказано не само наличието на незаконосъобразен административен акт, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от този акт или тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Не е налице и пряка причинна връзка, тъй като след отмяната на оспорваната заповед преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, т. е. висящността на административното производство е възобновена . В тази връзка настоящият състав намира, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който за ищцата да са последвали претендираните неимуществени вреди. Вярно е, че издаденото ЕР на НЕЛК от 21.07.2008 г. е било отменено, но преписката е била върната за ново разглеждане на административния орган, който с ЕР № 0590/122 от 15.09.2011 г. на НЕЛК е определен на Митева процент ТНР 58% и срок на инвалидността 1 г. В този смисъл то не е административен акт, с които окончателно спорът да е решен по същество във вреда на Димитрия Митева. В този контекст настоящият състав намира още, че вредите, предмет на предявения иск се изразяват в притеснението на Митева от продължилото във времето административно производство и от очакването да получи благоприятен за нея резултат ( в този смисъл и изрично показанията на свид. Мария Митева).. Това не са неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от отменения като незаконосъобразен акт. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Дори обаче да се приеме наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, както е приел административният съд, претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, както и връзката им с отменените административни актове не са доказани. Противно на приетото от първостепнния съд, настоящият състав на касационната инстанция приема, че от свидетелските показания се установява само, че Митева е приела тежко решението на НЕЛК и в отчаянеието си не е знаела какво да прави, без обаче да се твърдят и посочват конкретни промени в поведението му, конкретни болки и страдания, които същият да е претърпял в следствие на отмяната на експертните решения. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, каквато в настоящия казус липсва. Неоснователни са и наведените оплаквания от касатора Митева за необоснованост на изводите на решаващия съд досежно недължимостта на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заболявания, намиращи се в пряка и непосредствена връзка с отменения административен акт. Ищцата не е доказала, че заболяванията й са резултат от отмененото решение на НЕЛК, каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от административния деликт. Не са ангажирани допустими доказателствени средства, каквато е съдебно-медицинска експертиза, която след като прегледа медицинската документация по делото и периода на заболяванията, да даде експертно заключение за връзката между отменения административен акт и въздействието върху здравето, на базата на причина и следствие. Свидетелските показания не могат да заменят липсата на специалните знания на съдебния експерт. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че касационната жалба на НЕЛК срещу осъдителната част от решението на АС- Пловдив е основателна, поради което и решението в частта, с която НЕЛК е осъдена да заплати на Димитрия Митева сумата 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменено ЕР на НЕЛК № 0869/111 от 21.07.2008 г. като неправилно и необосновано следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен в тази му част. Решението в частта, с която искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, решението на АС- Пловдив следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на Митева в размер на 384 лв. Предвид заявената претенция и с оглед изхода на спора, на касатора НЕЛК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на още 150 лв., съобразно уважената част от жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,