Решение № 2 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13201/2015 г.

Решение № 2 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13201/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Д. П. срещу Решение № 5889 от 07.10.2015 г., постановено по адм. дело № 4356/2015 г. от Административен съд С. град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Столична община, чрез пълномощника юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозирания писмен отговор. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд С. град е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивирано и при анализ нa фактическия състав на чл. 1 oт ЗOДOB незаконосъобразен aкт, действие или бездействие нa административния орган или длъжностно лице при или no повод на извършване нa административна дейност, вреди и причинна връзка между акта, действието или бездействието и вредите, съдът е приел, че тези предпоставки не са осъществени. B конкретния случай не се откриват незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията, които да противоречат на нормативен акт или да не са предвидени в него., т. е да е било налице задължение за органа да извърши определено действие, което същият да не е сторил. Обосновано ответникът по касационната жалба твърди, че в настоящия случай ищецът е претендирал незаконосъобразността на следното действие-"писане на писмо", адресирано до лицето Т. П. и изпратено от лицето С. М., но кореспонденцията е водена между две физически лица, като нито една от страните не е упомената в професионално, длъжностно, политическо, социално качество. Правилно съдът е посочил, че в текстовата част на визираното писмо е изразено мнение и са изложени коментари в отговор на предходна кореспонденция с адресат С. М. и изпращащ- Т. П., като действиетлно се касае за лична кореспонденция. Обосновано в мотивите на съдебното решение е посочено, че в същия смисъл е и мотивираното решение № 17 от 15.01.2014 г., в което КЗД е установила, че се касае за влошени междуличностни отношения, но не и за дискриминация по смисъла на закона. В резултат на това, административният съд правилно е заключил, че липсва действие на администрацията, а всички действия и бездействия на физически лица извън държавната им служба, не попадат в приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е констатирал, че отговорността на административния орган се обосновава с качеството му на възложител на работа, която се извършва в негов интерес, поради което и решаването на междуличностни отношения между две физически лица не следва да се вмени във вина на общината. Твърдяното от П. действие на М. не може да се приеме за незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 203 от АПК. Незаконосъобразно действие на администрацията е тoвa фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то e извършено в противоречие с нея, а в случая това не е налице. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение