Решение № 9781 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2019 г.

Решение № 9781 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Й. Латинов, С. Горанова и А. Дамянов, всички от [населено място], срещу решение № 7384 от 06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 13938 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е постановено връщане на преписката на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Изложените доводи за неправилно прилагане на чл. 173, ал. 2 от АПК, чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град е оспорил касационната жалба в писмено становище. Ответницата Р. Вълнева от [населено място] не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост, евентуално – за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Обжалваното съдебно решение е неблагоприятно за жалбоподателите в частта, с която е постановено връщане на преписката за продължаване на служебно започналото производство по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и издаване на нов акт, с който се установяват задължения за заплащане на суми в полза на ДОО. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Й. Латинов, С. Горанова и А. Дамянов в качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания при I-ва МБАЛ София, II-ри състав, срещу решение № 1040-21-521 от 29.11.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град и потвърденото с него разпореждане №РО-521-00318314 от 17.10.2017 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00318314/26.09.2017 г., с което тримата лекари от състава на ТЕЛК са задължени да заплатят на ДОО сума с общ размер 1442.52 лв. (904.26 лв. главница и 538. 26 лв. лихви). Задължението произхожда от нанесени на ДОО щети от изплатени пенсии на основание чл. 98, ал. 7 от КСО в размер на социалната пенсия за старост през периода 02.02.2012 г. – 31.10.2012 г. на лицето Р. Вълнева. С ЕР № 0583 от 23.02.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания - II-ри състав при I-ва МБАЛ София, на лицето е била определена степен на трайно намалена работоспособност 81 на сто. С ЕР на НЕЛК № 0467 от 28.02.2012 г. издаденото от ТЕЛК експертно решение е било отменено и преписката е била върната за ново освидетелстване на лицето. При новото освидетелстване е издадено ЕР на ТЕЛК № 0826 от 06.03.2014 г. с определена степен на трайно намалена работоспособност 38 на сто. С постановеното решение Административен съд София - град е отменил оспорения акт, след като е приел, че "липсата на категорична установеност отмяната на кое ЕР на ТЕЛК е станало причина за неправомерното изплащане на лична инвалидна пенсия на Р. Вълнева, води до необосновано и неправилно определяне на периода в който неоснователно е изплащана пенсията й по чл. 98, ал. 7 от КСО, а от там и до неправилно определяне на размера на щетата на ДОО. ". На основание чл. 98, ал. 7 от КСО пенсията по отмененото ЕР на ТЕЛК № 0583 от 23.02.2012 г., издадено от тримата жалбоподатели като колективен орган на медицинската експертиза, е следвало да бъде изплащана до 02.08.2012 г., когато е влязло в сила отменителното ЕР на НЕЛК № 0467/28.05.2012 г. Налице е основание по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране отговорността на лекарите от II-ри състав на ТЕЛК при I-ва МБАЛ София за нанесени на ДОО щети, но отговорността е реализирана при неизяснена фактическа обстановка. Решението в горната част, с която е отменено решение № 1040 - 21 - 521 от 29.11.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град, потвърждаващо разпореждане № РО-521-00318314 от 17.10.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационния съдебен контрол е тази част на първоинстанционното съдебно решение, с което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на Директора на ТП на НОИ за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В мотивите на решението е прието, че преписката следва да се върне на административния орган за ново разпореждане при съблюдаване на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, като се определи обезщетение в размер на изплатените суми за пенсия по чл. 98, ал. 7 от КСО на Р. Вълнева за периода 02.02.2012 г. – 03.08.2012 г. Обжалваното съдебно решение в тази част е постановено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съгласно която при нищожност на акта поради некомпетентност или когато естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В разглеждания случай административното производство не е инициирано от членовете от състава на ТЕЛК с искане за издаване на индивидуален административен акт, а служебно по инициатива на административния орган за установяване на публично по своя характер задължение към Държавното обществено осигуряване. Поради това отмяната на акта по подадена жалба от задължените за внасянето на сумите лица не е предпоставка за изпращане на преписката на административния орган за продължаване на ревизионното производство и издаване на нов акт за събиране на суми по ревизионен акт за начет на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Неправилен е и изводът на първоинстанционния административен съд за невъзможност спорът да бъде разрешен по същество предвид естеството му. Размерът на социалната пенсия за старост, посочен в справката към ревизионния акт за начет, е нормативно определен на 100. 86 лв. Ако съдът не е в състояние да извърши аритметическото изчисление на задължението за периода 02.02.2012 г. – 03.08.2012 г., разполага с процесуалната възможност да изиска справка от административния орган или да назначи вещо лице. Вместо това е прието, че фактическата обстановка не е ясна и е дадено указание към административния орган да определи обезщетение по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО в размер на изплатените суми за пенсии за посочения период. Предвид гореизложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която преписката е изпратена на административния орган за издаване на нов акт. При неподадена касационна жалба решението не подлежи на касационен контрол в частта, с която Административен съд София – град е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и го отменил. Втората инстанция не може да излезе извън пределите на касационната жалба и да отмени първоинстанционното решение във вреда на жалбоподателите. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на направените разноски за държавни такси с общ размер 90 лв. и за адвокатско възнаграждение с общ размер 250 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,