Решение № 293 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г.

Решение № 293 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Т. К. на И. П. Е. от гр. Б., област Р. срещу въззивно решение № 545/02.11.2007 г. на Русенски окръжен съд по гр. д. № 660/2007 г., потвърждаващо решение № 40/07.06.2007 г.по гр. д. № 546/2006 г. на Б. районен съд, с което е развален, сключеният алеаторен договор на 31.03.1997 г.между Г. Р. П. и И. П. Е. до размер на 1/2 ид.ч. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в"ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение.

Ответницата по жалбата - Г. Р. П. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела от фактическа страна, че на ..** г.между Г. Р. П. и съпругът й И. Г. П., починал на .. г. от една страна и ответника И. П. Е. - техен внук е сключен алеаторен договор, по силата на който П. са прехвърлили правото на собственост на техния внук върху притежавания имот - дворно място от 1040 кв. м., представляващо парцел ** - 1187 в кв.113, ведно с построените в него къща, гараж и стопанска сграда, срещу задължението от негова страна да им осигури лично или чрез майка си М всестранна издръжка и гледане до края на живота им, като прехвърлителите са запазили правото на ползване и обитаване върху целия имот докато са живи. От събраните гласни доказателства е установил, че страните не са живяли в едно домакинство от 1998 г., а през календарната 2006 г. ответникът е бил извън страната, като след завръщането си се установил в гр. Б.. До 2006 г. е полагал епизодични грижи, изразяващи се в помощ по поддръжка на имота и подсигуряване на необходимото за постъпване и престой през 2002 г. в болница. След установяването му през 2007 г. в Б. е налице виновно неизпълнение на поетите задължения по алеаторния договор.

Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.

Доводите на касатора, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и е формирал обосновани изводи относно фактите, от значение за спорното право. Правилно е отчетена тежестта на доказване, а именно, че ищцата следва да установи изпълнение на нейното задължение по договора, т.е.че е прехвърлила правото на собственост и това е доказано в процеса, а и не се оспорва. Доказателствената тежест за изпълнението на поетите с този договор задължения е на приобретателя по него. А същите, породени от сключения договор, са за осигуряване на всестранна издръжка и гледане до края на живота. Породените от договора задължения изискват едно постоянно и непрекъснато изпълнение, поради което и с оглед установената пенсионна възраст на прехвърлителката, получаваната от нея пенсия и здравословното й състояние, е необходимо ответникът- длъжник по задължението за издръжка, да ангажира доказателства за престиране на такава. Показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от него, не установяват такова изпълнение, както лично от него, така и от неговата майка при отсъствието му от страната установените обичайни отношения между страните в продължение на годините, свързани с епизодични посещения и помощ при обработката на градината, свързана с по-тежката работа, както и рязане и прибиране на дърва и то до 2006 г., не представляват изпълнение на задълженията, поети с договора, за всестранни грижи и издръжка, съответни на конкретните нужди на прехвърлителя.

Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение