Решение № 9568 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2017 г.

Решение № 9568 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. срещу решение № 3824/08.06.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 11159/2016 г., с което съдът е отменил негова заповед № 393/21.10.2016 г. за наложено на Ю. С. Ф. - М., ЕГН **********, дисциплинарно наказание "уволнение". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че конкретните длъжностни лица, които извършват експертиза, се определят от председателя на Патентно ведомство с нарочна заповед /съгласно Заповед № 557/27.08.2010 г./. В случая такава заповед липсвала, като резолюцията на директора не била равностойна на заповед на председателя на ПВ. Предвид констатираното нарушение на Заповед № 557/27.08.2010 г. на Председателя на Патентно ведомство, се твърди неспазване на кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Обосновава, че задължението за изготвяне на справки по постъпили запитвания от органите на МВР било визирано в чл. 5, т. 6 от длъжностната характеристика на М., но изпълнението му в никакъв случай не игнорирало предвидения специален ред с посочената заповед. Излага съображения за ирелевантност на факта, че М. не е получила възнаграждение за изготвените експертизи. От значение за спора бил факта, че същата е щяла да получи възнаграждение за изготвените експертизи, ако изпращането им не било спряно от друг служител на Патентно ведомство. Жалбоподателката не представила доказателства, че при изготвяне на процесните заключения е била в отпуск. М. уронила престижа на държавната администрация, като изисквала възнаграждение за действия, възложени й по служебен ред. Оспорва се и заключението на съда, че административното наказание е наложено при неспазване на правилата за определяне на дисциплинарно наказание, разписани в чл. 91 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Наказващият орган имал правомощие да наложи всяко от посочените в чл. 90, ал. 1 ЗДСл наказания, съобразявайки критериите по чл. 91 от същия н. а. След като административният орган бил извършил преценка, че за така посоченото нарушение следвало да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", съдът нямал правомощия да осъществява контрол върху действията на председателя на ПВ, предприети при условията на целесъобразност. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Ю. С. Ф. - М., ЕГН ********** срещу заповед № 393/21.10.2016 г. на председателя на Патентно ведомство. Ответникът по касационната жалба, Ю. С. Ф. - М., чрез адв. Б., прави възражение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод за подаването й в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на Ю. С. Ф. - М., ЕГН ********** срещу заповед № 393/21.10.2016 г. на председателя на Патентно ведомство, с която на основание чл. 92, ал. 1, чл. 97, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 и чл. 24, ал. 1 от Закона за държавния служител й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да отмени заповедта, съдът въз основа на установената фактическа обстановка, е обосновал извод за незаконосъобразност на същата при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно: Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Страните не спорят, че М. е държавен служител на длъжност "старши експерт" в отдел "Административнонаказателна отговорност", дирекция "Правоприлагане, административнонаказателна отговорност и спорове". Спорът между тях е дали извършените от нея действия по изготвяне на три броя експертизи по досъдебни производства - РУ - Л., П. и В. имат характер на нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл, за които законосъобразно де й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдебният състав на Върховен административен съд споделя становището на първоинстанционния съд в насока, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения при определяне на дисциплинарното наказание, свързани с приложението на чл. 91 във връзка с чл. 90 ЗДСл. В действителност, ЗДСл не посочва конкретно за кое дисциплинарно нарушение какво дисциплинарно наказание следва да се наложи на държавния служител. Преценката е в компетентността на органа, който взема решение, съобразявайки критериите, въведени в чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Оперативната самостоятелност на наказващия орган обаче, да вземе решение за налагане на определено наказание, нито го освобождава от задължението да мотивира акта си, нито прави недопустим съдебния контрол върху акта в тази част. Напротив, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховен административен съд по т. д. № ТР - 4/2002 г., в случаите в които административният орган е овластен да реши въпроса при свободна преценка, неизлагането на мотиви е основание за отмяна на административния акт. Имайки компетентност при условията на оперативна самостоятелност да определи наказание, органът трябва да изложи подробни съображения спрямо фактите по спора, с какво тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които нарушението е извършено; цялостното служебно поведение на държавния служител обосновават извод за съразмерност на наказанието. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че в конкретната хипотеза органът не е мотивирал съразмерност на наказанието спрямо релевантните за преценка обстоятелства, въведени с чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Така посоченото нарушение е достатъчно сериозно, за да се направи извод за порок обосноваващ незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта страда и от други пороци, обосноваващи извод за несъставомерност на деянието спрямо изписаните в нея фактически установявания. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че деянието, така както е изписано от наказващия орган от "правна страна", не осъществява състава на чл. 89, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, според квалификацията, дадена от самия орган. Деянието е изписано като "неспазване разпореждания на председателя на Патентно ведомство, получаване на неправомерни възнаграждения във връзка с изготвени експертизи, които не са възложени по надлежен ред на държавния служител". В действителност, обаче по делото не се установява нито факта на "получаване на неправомерни възнаграждения", нито възлагане на експертизи по ненадлежен ред. Касационната инстанция споделя заключението на представителя на Върховна административна прокуратура, според което в случая трябва да намери приложение разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно която при необходимост, за вещи лица могат да се назначат и специалисти, които не са включени в списъците на вещите лица. Съгласно чл. 395, ал. 2 ЗСВ всички държавни органи и лица оказват съдействие за изпълнение задачите а експертизата. Тъй като по делото не се доказва нито изготвяне на експертизите в работно време, нито получаване на възнаграждение затова, а същите са били възложени на наказаното лице от разследващите органи и от началник отдел Б., стои въпроса от една страна за доказаност на твърдяните като реализирани факти, а от друга страна и този досежно съставомерността им по посочената квалификация. Липсва нарушение на чл. 8, ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, тъй като по делото не се доказва служителят да е приел подарък или облага, които да могат да бъдат възприети като награда за извършена работа, която влиза в служебните му задължения. Посочените нарушения обосновават извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която правилно е отменена от първоинстанционния съд. Обжалваното съдебно решение не страда от релевираните пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 700 лева /седемстотин лева/ заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд