Решение № 16178 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2019 г.

Решение № 16178 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗП В. Пантелеев, от [населено място] против решение № 546/19.12.2018 г. по адм. дело № 484/2018 г. на Административен съд – Добрич в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка "задължително предписание" по чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), обективирана в протокол за извършена проверка от 23.07.2018 г. и наложена от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич досежно т. 1, касаеща преодоляване на извършени удръжки от трудово възнаграждение на работник без негово съгласие. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич са извършили проверка по спазване изискванията на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на ЗП В. Пантелеев, от [населено място], собственик на кравеферма в с. Смолница, област Добрич. Установени са били нарушения едното от които е процесното, изразяващо се в неизплащане на трудово възнаграждение на уволнен работник, поради прихващане с негово задължение. Съгласно чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изисква възнаграждението да бъде изплащано лично на работника по ведомост или срещу разписка, а по негово писмено искане може да бъде превеждано в банка. С извършеното прихващане е допуснато нарушение на посочените изисквания. Прихващането е извършено и в нарушение на правилата за несеквестируемостта, към които чл. 105 ЗЗД препраща. Административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че даденото с т. 1 задължително предписание по чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда, обективирано в протокол за извършена проверка от 23.07.2018 г. и наложено от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич не страда от пороците по чл. 146 от АПК и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разноските в първоинстанционното производство са присъдени с оглед изхода на делото, отчитайки уважената част от оспорването. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд