Решение № 403 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу Решение 4498/29.04.2024 г., постановено по адм. дело 2019/2022 г. по описа на Административен съд/АС/ Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. за обявяване на неправомерни действия, извършени на 20.04.2022 г. от Г. А. - инспектор в III - то Районно управление при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /РУ при ОД на МВР Варна /, довели до разкриване на негови лични данни. Касационният жалбоподател обжалва решението като недопустимо, тъй като е постановено от съдия за който са били налице основания за отвод, алтернативно като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация Инспектор Г. А. при ІІІ - то РУ към ОД на МВР - Варна не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не е постъпил отговор по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба, подадена от Н. А. Н. срещу инспектор Г. А. служител в РУ при ОД на МВР Варна, в която се твърди, че последният е разкрил на Б. Б. лични данни на Н., отнасящи се до здравословното му състояние и наличието на водени срещу него наказателни производства, като това е извършено при разпита на Б. на 20.04.2022 г. От събраните по делото доказателства административният съд е установил от фактическа страна, че по постъпила в Районна прокуратура Варна жалба от Н. е възложено извършване на проверка от инспектор Г. А. - служител в ІІІ -то РУ при ОД на МВР Варна/прокурорска преписка 3721/2022 г. по описа на Районна прокуратура Варна, преписка 439000-8103/2022 г. по описа на ІІІ то РУ при ОД на МВР Варна/. В хода на проверката на 20.04.2022 г. инспектор А. снел сведения от Б. Б., срещу когото е била подадена жалбата. В докладна записка, изготвена при проверката, инспектор А. посочил, че Н. е бил уведомен, но е отказал да даде показания във връзка с подадената от него жалба. След проверката по преписката е съставен протокол за полицейско предупреждение на Б. - да не отправя заплахи към Н. и да не предприема действия за саморазправа срещу последния и семейството му, да не извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. По преписката е изготвена справка от 26.04.2022 г., в която провелият проверката инспектор А. описва установените обстоятелства, приема, че липсват данни за извършено престъпление от Б. и предлага преписката да се изпрати на РП Варна с мнение да не се образува досъдебно производство. При така установеното първоинстанционният съд е приел за безспорно, че към 20.04.2022 г. на А. са били служебно известни обстоятелства относно здравословното състояние на Н., както и за наличието на водени от и срещу него преписки в МВР. Съдът е приел, че А. има качеството на обработващ лични данни, защото посочените по - горе данни са обработвани от последния от името на Министъра на вътрешните работи, който има качеството администратор на лични данни на основание чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. В хода на образуваното досъдебно производство 540/2020 г. инспектор А. е изготвил характеристична справка на Н. от 05.05.2020 г. За установяване на относими обстоятелства в производството е разпитан като свидетел Б. Б., от чиито показания се установява, че не е имал личен контакт с Н., водили са кореспонденция и разговори през Messenger и Viber. Свързали са се по инициатива на Н. преди 3 - 4 години. От разговорите Б. научил, че Н. е ударил жена, след което е бил вкаран в ареста или в лудница. Н. му пращал призовки, снимки на хора от лудницата. В хода на кореспонденцията Н. триел някои от изпращаните съобщения. Казал на Б., че е от полицията, че иска информация от Б. за неговия случай. Впоследствие Б. прекратил кореспонденцията и казал на Н., че ще пусне жалба срещу него. Вследствие от това Н. първи пуснал жалба, към която приложил част от кореспонденцията. Б.. бил разпитван в ІІІ РУ от полицай на когото показал съобщения от Н.. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че проведената размяна на реплики в писмената кореспонденция между Б.. и Н. е в контекста на взаимни провокации, обиди и заплахи и от двете страни, както и на стремеж за вземане на превес в разговора, поради което не може да се приеме, че споделяната от всяка от страните информация съответства на обективната действителност. С оглед изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява инспектор Г. А. при III - то РУ към ОД на МВР - Варна да е предоставил информация на трето лице, отнасяща се до здравословното състояние на Н. и наличието на водени срещу него производства. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях. Правните изводи са аргументирани. Решението е валидно и допустимо - постановено от надлежен съд, в пределите на правораздавателната му власт, от подведомствен, функционално, родово и местно компетентен съд, в писмена форма и е подписано. Неоснователно е възражението на Н., че решението е постановено от незаконен състав, при наличие на основание за отвод. Преценката на съдебния състав по реда на чл. 23, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, дали не е налице някоя от предпоставките за отстраняване на съдия, визирани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ГПК, не подлежи на пряк инстанционен контрол. Дали решението при твърдение за наличие на такъв порок следва да се отмени се преценява с оглед правилността на изводите на съда предвид събраните по делото доказателства. Съдът се е произнесъл при наличието на надлежно сезиране, а решението е постановено от едноличен съдебен състав в изпълнение на нормата на чл. 164 от АПК. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението са изложени мотиви, кореспондиращи с обективирания диспозитив, при ясно изразена воля на съда. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането на относими към спора доказателства. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение