Решение № 8883 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2009 г.

Решение № 8883 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Силистра против решение № 79/23.12.2008 г. по адм. дело № 110/2008 г. на Административен съд - Силистра в частта му, с която е отменена т. 1 от заповед № РД-0912-245/28.08.2008 г. . Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, ЕТ "АПМП-ИП- д-р Синан Топал" - Синан Исмаил Топал, от гр. Тутракан счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С решение № 79/23.12.2008 г. по адм. дело № 110/2008 г. Административен съд - Силистра е отменил заповед № РД - 0912-245/28.08.2008 г. на директора на РЗОК - Силистра в частта и досежно наложените на ЕТ "АПМП-ИП- д-р Синан Топал" - Синан Исмаил Топал, от гр. Тутракан санкции по т. 1-т. 3. Отхвърлил е оспорването в останалата му част. Предмет на касационен контрол е първоинстанционното решение в частта му, с която е отменен индивидуалния административен акт досежно наложената на лечебното заведение с т. 1 финансова неустойка в размер на 180,00 лева за 2 нарушения във връзка с неспазване на установения ред за предписване на лекарства. За да уважи оспорването съдът е приел, че административният орган не е посочил фактически основания за издаването на своя акт, а единствено те са тези, които могат да бъдат предмет на доказване в производството по съдебен контрол. Посочил е, че остава неясно дали лекарствените продукти, предписани на 2 ЗЗОЛ без консултация с кардиолог и ендокринолог, са назначени като лечение за първи път след 01.01.2008 г. или са били получавани и преди този момент. Констатирал е, че не е посочен никакъв факт, който да послужи като отправна точка за отброяване на 12-месечен период по смисъла на т. Б. 1.9.1 от раздел I на Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира обжалваното съдебно решение за неправилно. По делото е установено, че с медицински протокол № РД -1304-223/27.05.2008 г. контролните органи към НЗОК след проверка на 34 бр. здравни досиета на ЗЗОЛ от медицинската практика ЕТ "АПМП-ИП- д-р Синан Топал" са установили при две от тях изписване на лекарствените средства L-Thyroxin 50 без предварителен консулт с ендокринолог и лекарствата Concor и Lisinopril без предварителен консулт с кардиолог. Този факт не се оспорва от лечебното заведение. Същият е надлежно установен в съответствие с административнопроизводствените правила чрез съставянето на съвместен протокол по чл. 228, ал. 3 от НРД-2006 . Арбитражната комисия е отхвърлила възраженията на ИМП, потвърждавайки констатациите на лекарите-контрольори в тази им част. При издаването на заповед № РД - 0912-245/28.08.2008 г. директорът на РЗОК - Силистра се е позовал на изложените фактически обстоятелства. Налице е отпускане на лекарствени средства без консулт със специалист в хипотезата на т. Б. 1.9.1 от раздел I на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК, съставляващи нарушение по смисъла на т. 355 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, чл. 7, т. 5 и чл. 21 от индивидуален договор № РД-2901-30/05.02.2008 г., за което законосъобразно са наложени съответстващите се санкции по чл. 238, ал. 4, т. 2 от НРД-2006. Изводите на административния съд за липса на фактически основания в атакуваната заповед са неверни и това е детерминирало постановяването на неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на ЕТ "АПМП-ИП- д-р Синан Топал" - Синан Исмаил Топал, от гр. Тутракан против т. 1 от заповед № РД - 0912-245/28.08.2008 г. на директора на РЗОК - Силистра бъде отхвърлена като неоснователна. Присъдената сума в частта за разноските подлежи на редуциране до размера от 67.30 лева, съобразно уважената претенция на жалбоподателя и след компенсация на направените от касатора разноски за настоящата инстанция, които съдът определя в размер на 25.00 лева платена ДТ. Претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение е недължимо. За да е налично заявеното право е необходимо установяването на извършени разходи. Касае се за обективна и невиновна отговорност, която обхваща само направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на РЗОК не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което заявеното по тази разпоредба искане е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение