Решение № 3631 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 342/2021 г.

Решение № 3631 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 342/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Стойчев, в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] против Решение № 1104/14.08.2020 г. постановено по адм. д. № 1486/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е извършил проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК така както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира заплащане на съдебни разноски по представен списък. В съдебно заседания касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си представител представя писмено защита с изложени съображения по съществото на спора. Ответната страна не се представлява в съдебното заседания и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключени за недопустимост на касационната жалба на осн. чл. 210, ал. 1 АПК. С оспореното решение Административен съд-Бургас е отменил по жалба на [фирма] Заповед № 624/24.04.2019 г. на Зам. кмета "Правно обслужване и общинска собственост" на [община], в частта в която е определен адресат и е наредено на [фирма], в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 61056.501.464 по КККР на [населено място], [община] да премахне установен незаконен строеж и е оставил без разглеждане жалбата на [фирма] против сочената заповед в частта в която е наредено да се премахне незаконен строеж "допълващо застрояване", изграден в западната част на поземления имот и е прекратил производството по адм. д. № 1486/2019 г. в тази му част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е собственик на посочения поземлен имот, не е извършител на процесния строеж поради което и не попада в кръга на лицата посочени в чл. 225а ал. 5, т. 1 - 5 ЗУТ. Приел е, че при това положение за него липсва правен интерес от оспорване на заповедта по същество, относно разпореденото премахване на незаконен строеж. Върховният административен съд, настоящия състав на Второ отделение намира касационната жалба на [фирма] за недопустима, поради липса на правен интерес, в частта в която се обжалва Решение № 1104/14.08.2020 г. постановено по адм. д. № 1486/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта му с която е отменена Заповед № 624/24.04.2019 г. издадена от Зам. кмета"Правно обслужване и общинска собственост" на [община], в частта в която е определен за адресат и е наредено [фирма], в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 61056.501.464 по КККР на [населено място], [община]/УПИ IV-556 в кв. 36 по плана на с. Равда8 да премахне установения незаконен строеж. Този резултат е благоприятен за касационния жалбоподател. Както пред първата инстанция така и в касационната жалба, едноличния търговец сочи, че от тринадесет години не е собственик на имота в който се намира незаконния строеж, не притежава ограничени вещни права върху него, както и не е извършил на този строеж. С оглед на тези твърдения е поискал отмяна и на оспорения административен акт. С решението си в посочената му част Административен съд-Бургас е уважил жалбата и е отменил заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в частта в която жалбоподателя е посочен като адресат на същата. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право на касационна жалба имат страните по делото, за което решението е неблагоприятно. Това условие не е налице за касационния жалбоподател, поради което и касационната му жалба е недопустима, като насочена срещу съдебно решение с благоприятстващ за него ефект. Липсата на активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател в случая се определя от постановеното от първоинстанционния съд, благоприятно за него решение за отмяна на административния акт. С оглед на изложеното касационната жалба в посочената й част следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тази му част да бъде прекратено. Касационната жалба в частта в която се обжалва решението на Административен съд –Бургас в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на [фирма] против Заповед № 624/24.04.2019 г. на Зам. кмета"Правно обслужване и общинска собственост" на [община], в частта в която е разпоредено премахване на незаконен строеж е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. Решението, в посочената част имащо характер на определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Разпоредителната част на процесната заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е с делим предмет-той обхваща волеизявление за премахване на строежа като незаконен и възлагане на премахването върху жалбоподателя пред първата инстанция като адресат на акта. При това положение при отмяната на административния акт само в частта на посочения адресат, то по отношение частта на установения незаконен строеж остава задължението на съда да провери законосъобразността на административния акт на всички законови изисквания по чл. 146 АПК. Обстоятелството дали жалбоподателя е извършител на незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за премахването му. То има значение само за това кой ще понесе разноските по изпълнението на заповедта /чл. 225, ал. 6 ЗУТ/. Незаконният строеж подлежи на премахване независимо кой е неговият извършител или възложител. строеж Ето защо първоинстанционният съд е следвало да изясни и обсъди вида и характеристиките на описания в заповедта незаконен строеж, дали същият е незаконен съобразно посоченото правно основание за издаване на заповедта, да установи годината на неговото изграждане и допустимостта му по правилата и нормите на строителството, а от тук е евентуално търпимостта му, като при необходимост да събере доказателства относно изброените обстоятелства и да направи фактически и правни изводи. В случая това не е направено и касационна проверка на съдебния акт в тази част не може да бъде извършена. Липсата на мотиви е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а ал. 2 АПК. Поради изложеното съдебният акт в тази му част следва да се отмени. С оглед необходимостта от изясняване на вида, характера, допустимостта и евентуалната търпимост на наредения за премахване строеж и забраната на чл. 220 АПК тези доказателства да се събират в касационната инстанция, делото следва да се върне на Административен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на [фирма] в посочената част. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прояви процесуална активност да събере доказателства за релевантните факти, да анализира последните и да се произнесе по подадената жалба, като обсъди всички основания по чл. 146 АПК и изложи съображения в подкрепа на направените изводи. При този резултат по искането за разноски на касаторът на осн. чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение