Решение № 5461 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 960/2011 г.

Решение № 5461 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 960/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Абдулилах Сабар Ауад срещу решение № 14642 от 1.12.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 10726/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 349 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано на от Абдулилах Сабар Ауад - гражданин на Ирак предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е потвърдил като законосъобразно оспореното решение. За да стигне до този извод, съдът е приел, че липсват основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. В тази насока съдът е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата, и е достигнал до обоснования извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение, поради което не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е преценил, че по отношение на търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и да е бил обект на преследване и насилие. Жалбоподателят не е лишен от възможност да потърси закрила от твърдените от него заплахи от държавните власти или да се премести в други, сигурни за личността и живота му райони на страната. Предвид на тези доводи съдът е приел, че за жалбоподателя не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Абдулилах Сабар Ауад - гражданин на Ирак. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място следва да се отбележи, че както в производството пред тричленния състав, така и в касационното производство не е установено жалбоподателят да не може да се завърне в страната си на произход по някои от причините, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неоснователно е възражението му, че Ирак понастоящем не е сигурна страна по произход, като в тази връзка решаващият съд е съобразил справката на Дирекция "Международна дейност", която не е оборена чрез други доклади или данни за положението в Ирак. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, поради което съдебното решение е обосновано. Решаващият съд е разгледал материално-правните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като въз основа на установените фактически обстоятелства е направил законосъобразен извод, че в конкретния случай за жалбоподателя, не са налице основания за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Неоснователни са доводите на касатора за несъобразяване на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Съгласно разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а с решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности е тълкувана разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Необходимо е съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия субсидиарна закрила, като действително не е задължен да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Също така съществуването на такива заплахи, може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай с оглед бежанската история на касатора и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак, за него не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Мотиви във връзка с изводите за липса на ситуация на вътрешно въоръжен конфликт в региона, от който идва търсещия закрила са изложени както в оспорения административен акт, така и в обжалваното решение, постановено от тричленния състав на Върховния административен съд. Предвид на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно. Не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия