Решение № 11854 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2015 г.

Решение № 11854 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 5866/21.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3358/2015 г. на четвърто отделение на Върховния административен съд, с което е отменен мълчалив отказ на министъра за издаване административен акт. Чрез процесуалния си представител юрк. Пенева иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа жалбата си и в съдебно заседание, като моли за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Класика Травъл" ООД, чрез процесуалния си представител, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени от касатора, и като съобрази доводите и на останалите страни в процеса, намира, че касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е бил мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, като производството е било образувано по молба № 2304/6.06.2014 г. на "Класика Травъл" ООД с наведени твърдения в нея, че дружеството е собственик на поземлен имот № 025103 с площ 33,300 дка и начин на трайно ползване: иглолистна гора, намираща се в землището на село Соколовци, община Смолян, област Смолян. В цитираната молба се твърди, че имотът се пресича от републикански път III клас № 861, който не е отразен в картата на възстановената собственост. Касационният ответник е поискал поправка на явна фактическа грешка по реда на чл. 13б от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд във вр. с чл. 18а от Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, при която поправка пътят да бъде отразен по партидата на имота в картата на възстановената собственост. Първоинстанционният съд е отменил обжалвания мълчалив отказ и е върнал преписката на органа за издаване на административен акт в едномесечен срок съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК. Решението е правилно и законосъобразно. Изложените от съда съображения се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. След анализ на установените по делото обстоятелства съдът правилно е приел, че министърът на земеделието и храните, въпреки че е бил надлежно сезиран с искане за отстраняване на явна фактическа грешка, която е установена от приложената към искането ортофотокарта, не е издал акт по чл. 18а, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ, с който да отстрани явната фактическа грешка или да откаже това. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, позовавайки се на тълкувателно решение № 4/13.12.2014 г. на ОСС на Върховния административен съд по адм. дело № 3 от 2013 г., че мълчаливият или изричният отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделските земи при явна фактическа грешка по чл. 17, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Правилен е и изводът на съда за незаконосъобразност на обвързването на издаването на заповед по чл. 18а, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ по искането на касационния ответник с отстраняване на явни фактически грешки за други съседни имоти, които не са предмет на искането за издаване на заповедта. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, алтернатива втора и трета от АПК. Съдът е приел всички писмени доказателства по делото и като им е извършил обстоен анализ поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за установена фактическата обстановка, която се подкрепя изцяло от тези доказателства. Правилно и обосновано съдът е приел, че производството по установяване на явна фактическа грешка е от компетентността на административния орган - министъра на земеделието и храните, който е бил длъжен да издаде индивидуален административен акт по чл. 18а, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ. Неоснователно е и твърдението на касатора, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, като съдът е дал правилни указания за спазване на изискванията на процедурата по чл. 18а, ал. 3 и 4 от ППЗВСГЗГФ. Като е установил правилно фактите, съдът е извел и правни изводи, които съответстват изцяло на законовите правни норми. Като е съобразил представените по делото доказателства и установените с тях факти, съдът правилно е преценил, че министърът на земеделието и храните е бил длъжен да издаде административния акт в едномесечен срок от искането за него, като изтичането на срока за издаване не освобождава административния орган от задължението да направи това. Правилно и в съответствие със закона тричленният състав на съда е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата на касационния ответник. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав,