Решение № 5227 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 980/2016 г.

Решение № 5227 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 980/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, срещу Решение № 13605/14.12.2015 г. по адм. д. № 3898/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Доводите в касационната жалба са за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора са необосновани изводите на съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, както и това, че посочените в оспорената пред него заповед фактически основания не се подкрепят от доказателствата по делото. Ответника по делото чрез процесуалният си представител в писменото си възражение от 18.01.2016 г. и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касацинната жалба по изложените в нея доводи. Намира, че в съответствие с доказателствата събрани в хода на проверката и тези в съдебно заседание са обосновани изводите на тричленния състав за липсата на предпоставките по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР за налагане на повереника му наказание дисциплинарно уволнение. Според защитата, липсват каквито и да е доказателства за злоупотреба с доверие от страна на ответника Илков по отношение на главния секретар на МВР. Психологическия профил на лицето Петков за първи път е направено в предложението на ОДМВР В. Търново от 20.02.2014 г. на базата на информация и данни още от 2012 г., които не са се отличавали от тези и към датата на изготвяне на предложението. На следващо място според него, твърдението за злоупотреба на доверие не кореспондира с доказателствата по делото. Това не се подкрепя и от свидетелските показания на главния секретар депозирани пред първоинстанционния съд тъй като информацията по провеждане на специализираната операция е изготвена не от ответника Илков а от работна група с представители на ГДНП, СОБТ, ИМ-МВР и ОДМВР - В. Търново. Структурните звена имащи отношение към случая и работната група по провеждането на операцията е подготвила плана за провеждане на същата. Според свидетеля, той е бил запознат с цялата информация по провеждане на операцията и взел решението си да утвърди плана за провеждане на операцията само и единствено при наличието на обективни предпоставки за това. Излага още, че информацията за психическото състояние на лицето Петков е изготвена и изпратена по имейла на св. Попадийн от ИП-МВР, които са съзнавали, че тази информация ще се използва за изготвянето на официален документ като са дали съгласието за това. Споделя изцяло изводите на първоинстанциония съд, че дисциплинарнонаказващия орган е взел решението си без да анализира всички факти и обстоятелства, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неосноват3елност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Според него е правилен извода на съда, че оспорения акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР предвижда, че дисциплинарните наказания на държавните служители в МВР се налагат с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. От съдържанието на заповедта не се установява кои конкретни разпоредби или длъжностни задължения са нарушени от служителя, като от самата формулировка не може да бъде установено и в какво конкретно се изразява извършеното нарушение. В случая органът е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя за извършено нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - злоупотреба с доверие. От представените по делото доказателства не може да се приеме, че е налице злоупотреба с доверие. Обосновано според него съдът е приел, че в случая като издател на плана, за който е ангажирана отговорността на Илков е посочен директора на ГДНП-МВР, като е налице и съгласуването му с ръководителя на СОБТ. При наличието на посочени конкретни лица, едното от които е издател на плана и при отразено съгласуване на същия, които са различни от наказания служител, дори да се приеме, че Илков е изготвил проекта за този план, това не може да доведе до ангажиране на отговорността му за извършена злоупотреба с доверието на главния секретар на МВР, който е одобрил плана. Според него още е правилен извода на съдът, че липсват конкретни нормативни изисквания за формата и съдържанието на понятието "психологически портрет" на лице и не е установено в хода на производството какво включва понятието "психологическа характеристика" или "работно мнение на личността на дадено лице". При липсата на яснота какво представлява изпратения от ИП-МВР документ, не може да се бъде вменено във вина на Илков възприятието му, че изпратеното от ИП становище, включващо изводи за личността на Петков не покрива изисквания, каквито няма. С оглед на това, намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и същото следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените от касатора основания е неоснователна. С оспореното пред касационната инстанция решение тричленния състав на ВАС е приел, че Заповед № 8121К-305/6.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ЗМВР на А. И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, е незаконосъобразна и я отменил като такава. Съображенията на съда за това са, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Според него, в заповедта са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата въз основа на които то е установено, но не са посочени разпоредбите, респективно заповедите на по-горестоящи служители от МВР, които са нарушени от държавния служител с деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. На следващо място тричленния състав е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Според цитираната разпоредба, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган в изпълнение на същата разпоредба е събрал всички относими за случая доказателства, но не ги е оценил правилно. Според съда, ДНО не е оценил правилно ролята и функциите на представителите на Института по психология към МВР по провеждане на операцията. Установено според него е, че на проведена та 28.02.2014 г. среща в сградата на СОБТ по повод случая Петков са присъствали представители на ИП-служителите Христова, Йорданова, Христова и Русинов, които в съответствие с поставените за изпълнение задачи ИП е следвало психологически портрет на Петков а ОДМВР В. Т. е следвало да предприеме необходимите действия за придобиване на допълнителна информация за лицето и неговото жилище и се взема решение за провеждане на нова среща за обсъждане на новата информация. Установено е още, че следващата среща е проведена на 7.03.2014 г., на която представители на ИП не са присъствали. При проведен обаче телефонен разговор на 4.03.2014 г. служителката на ИП Христова помолила Попадийн да й предостави електронната си поща за да изпратят тяхното становище по случая, което да се използва при евентуално решение. Това "становище" е изпратено на личната електронна поща на Попадийн на 4.03.2014 г. от служебна електронна поща на ИП. В обясненията си Христова установява, че Попадиин поискал официалното становище на ИП относно психологическата характеристика на Петков, при което тя му разяснила, че за изготвянето му е необходимо да бъде предоставена допълнителна информация. Касае се за работното им мнение, което е изпратеното от Христова на Попадийн. На всички участници в съвещанието е станало известно съдържанието на становището на ИП и начина на изпращането му. Това работно мнение на ИП впоследствие е включено в плана за провеждане на полицейска операция на територията на ОДМВР В. Търново по задържане на въоръженото лице Петков, вх...диран в СОБТ под рег. № RB202202-001-04-01-136/13.03.2014 г. и утвърден от ВНД командир на СОБТ Г. Г., въз основа на който Главния секретар на МВР е утвърдил План за провеждане на полицейска операция на територията на ОДМВР В. Търново прил. на л. 103 от преписката. Изрично в плана на стр. 110 от преписката е посочено, че Института по психология на МВР е изготвил профил за личността на П. Петков. Отделно от това, според тричленния състав на ВАС, от доказателствата по делото не се установява и Илков да е имал качеството на ръководител на операцията, а наложеното му наказание не е за извършено дисциплинарно нарушение в качеството му на ръководител на операцията. В конкретния случай като издател на плана, за който е ангажирана отговорността на Илков е посочен директора на ГДНП - МВР, като е налице и съгласуването му с ръководителя на СОБТ. Обстоятелството, че в края на акта са посочени инициалите на Илков след отбелязване на Изп./Нап. не може да обоснове извод за авторството му на документа. При наличието на посочени конкретни лица, едното от което е издател на плана, при отразено съгласуване на същия, които са различни от наказания служител, дори да се приеме, че Илков е изготвил проекта за този план, това не може да доведе до ангажиране на отговорността му за извършена злоупотреба с доверието на главния секретар на МВР, който е одобрил плана. В приложената към преписката длъжностна характеристика липсва задължения за Началника на отдел в ГД "НП" - МВР да изготвя план за провеждане на операция от вида на процесната. Такива правомощия не са разписани нито в законови или подзаконови актове а от събраните по делото доказателства не се установява такива да са му възложени и с конкретна със заповед. При тези обстоятелства и при липсата на нормативна регламентация на понятието "психологически портрет" на лице и понятията "психологическа характеристика" или "работно мнение за личността на дадено лице" както в ЗМВР, в Правилника за устройството и дейността на МВР и в МЗ № Iз-485/16.03.2010 г., изм. и допълнена с МЗ № Iз-1405/30.05.2011 г. за определяне на процедура за организация и управление на силите на МВР при овладяване на ситуации, и при липсата на доказателства Илков еднолично да е взел решение за изготвянето на плана съдът е приел, че незаконосъобразно поведението на жалбоподателя А. И. е квалифицирано като злоупотреба с доверие на главния секретар на МВР по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ЗМВР. Въз основа на изложеното е приел, че оспорената пред него заповед на министъра на вътрешните работи е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което я отменил като такава. Върховния административен съд, петчленен състав намира обжалваното пред него решение на тричленния състав при отсъствие на твърдяните в касационната жалба нарушения. Споделят се изцяло изводите на пъровинстанционния съд за издаване на оспорената пред него заповед на министъра на вътрешните работи в нарушение на нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, според която дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, както и доказателствата, въз основа на които то е установено. Обосновани в тази посока са мотивите на съда, че в атакуваната пред него заповед няма изложения за разпоредбите, респективно за заповеди на по- горестоящи служители от МВР, които държавния служител е нарушил с деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В тази насока заповедта на министъра на вътрешните работи е бедна от мотивация. В нея е посочено само, че А. И. е изготвил план с рег. № RB202206-001-07/01-4247/13.03.2014 г. по описа на ГДНП-МВР относно провеждането на 14.03.2014 г. полицейска операция на територията на ОДМВР В. Търново по задържане на въоръжено лице с незаконно оръжие. В този план, полученото на 4.03.2014 г. по личния имейл на И. П. от ГДНП-МВР неофициално "работно мнение" за личността на П. П. изготвено от служители на Института по психология - МВР, умишлено е представено като "изготвен профил за личността на П. П." като с действията си Илков е злоупотребил с доверието на главния секретар на МВР, който е утвърдил плана за провеждане на полицейската операция, деяние представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отменен, към действието на който е извършено дисциплинарното нарушение), респективно по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ЗМВР, нов. В нея няма посочване на останалите обстоятелства изискващи се от нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР да се посочат доказателствата въз основа на които административният орган е стигнал до извода за допуснато от служителя на нарушение на служебната дисциплина. Липсва мотивировка за, че планът за който се твърди че е изготвен от дисциплинарно привлеченият към отговорност служител за провеждане на операцията да е направен така, че той непременно да мотивира главния секретар към утвърждаването му и ако не би предприел това действие, главния секретар не би утвърдил заповедта. Не се сочат конкретни доказателства в тази насока. На следващо място, петчленния състав на ВАС намира за обосновано решението на тричленния състав и относно констатациите му за постановяване на решението в нарушение на материалния закон-в случая в нарушение на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, в частта относно оценъчния момент на събраните в хода на административното производство доказателства с оглед соченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина от страна на служителя Илков. Единственото сочено в заповедта основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ответника по касационната жалба е, че той лично на 13.03.2014 г. в гр. С. е изготвил план с рег. № RB202206-001-07/01-4247/13.03.2014 г. по описа на ГДНП-МВР за провеждане на 14.03.2014 г. на полицейска операция на територията на ОДМВР В. Търново по задържането на въоръжено лице с незаконно оръжие, като утвърждаването на заповедта за провеждане на операцията от главния секретар на МВР е мотивирано от поведението на А. И. с включването в плана на работно мнение на служители от Института по психология към МВР за личността на лицето П. Петков, което не е регистрирано в деловодната система на МВР а е изпратено по личен имейл на служителя от ГДНП-МВР И. П., което той умишлено е представил "като изготвен профил за личността на П. Петков" от ИП-МВР. Установено по безспорен начин е обстоятелството, че А. И. към момента на извършване на твърдяното в заповедта нарушение на служебната дисциплина е бил назначен на длъжността на Началник на отдел "Криминална полиция" към ГД "Национална полиция". Правилни и подкрепени от доказателствата по делото са изводите на тричленния състав за липсата на доказателства от които да се установи, че А. И. в изпълнение на служебните си задължения еднолично е взел решение за изготвяне на план с рег. № RB202206-001-07/01-4247/13.03.2014 г. по описа на ГДНП-МВР за провеждане на 14.03.2014 г. на полицейска операция по задържането на лицето П. П. от гр. Л., в който той умишлено да е представил работното мнение на ИП-МВР за личността на П. П. от гр. Л. като "изготвен профил за личността на П. П.". На л. 103 от административната преписка е приложен въпросния план, който е утвърден от главния секретар на МВР за провеждане на операцията. От доказателства приложени към преписката-План за провеждане на специална операция по рисково задържане ва територията на ОДМВР В. Търново на въоръжено лице с рег. № RB-202202-001-04/01-136/13.03.2014 г. на СОБТ, изп. от Ив. Димитров и написан от Деризимова, подписан от Началник 02 С. И.. Димитров, утвърден на същата дата от ВНД командир СОБТ-МВР Г. Гайков, от П. относно провеждане на полицейска операция на територията на ОДМВР В. Търново с рег. № RB202206-001-01-4247/13.03.2014 г. на ГД "НП", изп. от лице с инициали АИ и подписан от Главния директор на ГД "НП" - МВР, съгласуван от ВНД командир на СОБТ, утвърден от главния секретар на МВР и Заповед за утвърждаване на плана за провеждане на специална операция с рег. № RB202202-001-04/01-138/13.03.2014 г. на ВНД командир СОБТ за провеждане на специална полицейска операция на 14.03.2014 г. от служители на СОБТ се установява, че преди провеждане на операцията е имало изготвен профил за личността на П. Петков от ИП-МВР с описание за социалното му поведение, нагласите му към обществото и представите му за междуличностните взаимоотношения. Първия документ, в който това изрично е записано е План с рег. № № RB-202202-001-04/01-136/13.03.2014 г., изп. от Ив. Димитров и написан от Деризимова, подписан от Началник 02 С. И.. Димитров и утвърден на същата дата от ВНД командир СОБТ-МВР Г. Гайков. Нещо повече, установен по безспорен начин е и факта, че изпълнението на операцията за задържане на 13.03.2014 г. е започнала въз основа на предложение с вх. № ЯЕ-1274/20.02.2014 г. на ВНД ОДМВР В. Търново. В предложението на областния директор въз основа на данни от 2012 г. и 2013 г. се сочат обстоятелства за психологическото състояние на лицето П. Петков, изготвени от Института по психология към МВР, които са тъждествени с тези изпратени на личния имейл на Попадийн на 04.03.2014 г. Нещо повече, от писмените сведения на И. П. приложени на л. 40 от адм. д. № 3898/15 г. на ВАС, във връзка с първата проведена среща на 28.02.2014 г. по предложението на областния директор на ОДМВР В. Търново до главния комисар на МВР от 20.02.2014 г. за провеждане на специална операция по извеждане на лицето П. Петков от домът му в гр. Л. се установява, че по време на същата с участието на служители на СОБТ-МВР, на ИП-МВР и ГДНП е било решено и устно са били поставени задачи към участниците в срещата. На ИП-МВР е била поставена задача да изготви психологически портрет на лицето П. П.. Правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че в изпълнение на така поставената задача на ИП на 4.03.2015 г. (следващата среща е била насрочена първоначално за 5.03.2015 г.) е последвало телефонното обаждане на служителката Христова от ИП, при което е помолила Ив. Попадийн, участник в първата среща, да й предостави електронната си поща за да изпратят по нея тяхното становище по случая, което да се използва при евентуално решение. Това "становище" е изпратено на личната електронна поща на Попадийн на 4.03.2014 г. в 15,46 часа от служебна електронна поща на ИП. Според показанията на Попадийн, дадени на л. 40 от цитираното по-горе дело, в прикачения файл към изпратеният му имейл в становището на ИП се съдържа изричен текст, в който се сочи, че "След запознаване с материалите по случая може да бъде направен извода, че П. С. П. е сн нарушено социално функциониране, с изкривени представи за адекватни междуличностни взаимоотношения и враждебни нагласи към нормите и обществото като цяло. Същият може да бъде описан като емоционално нестабилен с невъзможност за преработване на негативните преживявания, което рефлектира в прояви на агресивно поведение с цел самозащита и отмъщение." В прикачения файл са описани и други факти и обстоятелства около личността на П. Петков. Безспорно установено е от първоинстанционния съд, че това становище на ИП-МВР е било предоставено и е станало достояние но всички участници на срещата проведена на 7.03.2014 г. в кабинета на началник отдел "КП" А. И., на която още са присъствали представители на СОБТ - И. И. и И. Д., служители от ОДМВР В. Търново и други. При тези обстоятелства, при факта, че в служебните задължения на Началник отдел "Криминална полиция" към ГД "НП" по длъжностна характеристика не съществува задължението за него за изготвяне на план от рода на тези предмет на производството, че такива не са му вменени нито със законов или подзаконов акт, че за създател на плана изрично е посочен директора на ГД "НП" - МВР главен комисар Гребенаров, че същият е съгласуван с командира на СОБТ-МВР (л. 106 от преписката), които лица са различни от дисциплинарно наказания служител, дори да се приеме че ответника по делото А. И. е изготвил проекта за плана, законосъобразни и обосновани са изводите на тричленния състав за липса на предпоставките по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР за злоупотреба с доверие от страна на същия. Нещо повече, тези изводи на съда кореспондират изцяло с показанията на св. Лазаров, главен секретар на МВР към момента на извършване на нарушението. В показанията си пред съда дадени в с. з. на 11.11.2015 г. на стр. 6 същият заявява, че на него не са му били известни факти и обстоятелства, с които Илков да го е подвел, и не е разполагал с такава информация. Утвърждаването на плана от негова страна е извършено въз основа на съгласуваните мероприятия с всички участници в проведените преди това съвещания. На стр. 7 от протокола св. Лазаров изрично е заявил, че въпросният план е изготвен от работна група, която е започнала да функционира след неговата резолюция върху предложението на директора на ОДМВР В. Търново, в който се включва анализ на дейността на Петков и факти и обстоятелства събрани от ОДМВР В. Търново. На следващо място, обосновани са изводите на тричленния състав за липсата на конкретни нормативни изисквания за формата и съдържанието на понятията "психологически портрет", "психологическа характеристика" и "работно мнение за личността". При липсата на нормативна регламентация на законово или подзаконово ниво на тези понятия и липсата на яснота какво всъщност представлява изпратения на личния имейл на св. Попадийн документ от ИП-МВР на 4.03.2015 г., не може да бъде вменено във вина на А. И. възприятието му, че изпратеното от института становище включва изводи за личността на Петков не покрива изисквания, каквито нормативно нямат регламентация. Поради това включването в плана за провеждане на полицейска операция за задържане на въоръжено лице с незаконно оръжие на полученото от Института по психология при МВР работно мнение, становище или каквото и да е друго наименование посочено в плана като "изготвен профил на личността на П. П.", не може да бъде квалифицирано като злоупотреба от страна на служителя. При така изложените по-горе обстоятелства, настоящия петчленен състав на ВАС приема, че в съответствие със закона тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваната пред него заповед на министъра на вътрешните работи е постановена в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ЗМВР, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява извършване на дисциплинарното нарушение за което е ангажирана отговорноста на дисциплинарно наказания служител и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил като такава. Обжалваното решение не е постановено при наличие на твърдяните с касационната жалба отменителни основания, което налага оставянето му в сила. В писмените си бележки от 17.03.2016 г. и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата претендира да бъдат изплатени на доверителят му направените от него по настоящото дело разноски в размер на 650 лв., представляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 15.02.2016 г. В подкрепа на твърденията си представя Списък на разноските от 17.02.2016 г., Договор за правна помощ и процесуално представителство от 15.02.2016 г. и пълномощно от 15.02.2016 г. От представения договор за правна помощ и процесуално представителство се установява, че ответника А. И. на датата на сключване на договора е изплатил в брой на адв. В. С. от Пернишката адвокатска колегия сумата 650 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за участието му по адм. д. № 980/2016 г. на петчленен състав на ВАС. П. тези обстоятелства и с оглед резултата от касационното оспорване, претенцията за разноски е доказана и следва да бъде уважена в пълният й размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Върховния административен съд-петчленен състав на Втора колегия