Решение № 13907 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 1608/12.03.2024 г. по адм.д. 1955/2023 г. по описа на Административен съд- София-град (АССГ). Подадени са и две частни жалби от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и СИФАЛ ЕООД против определение 4491/26.04.2024 г. по същото дело, с което е изменено решение 1608/12.03.2024 г. в частта за разноските и Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на СИФАЛ ЕООД разноски по делото в размер на 7 580,80 /седем хиляди петстотин и осемдесет/ лева. Касационният жалбоподател заместник изпълнителния директор на ДФЗ иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва изводите на съда за немотивираност на уведомителното писмо. Твърди, че позоваването на извършените административни проверки и проверки на място и установеното от тях в тяхната съвкупност, представлява фактически основания за издаване на оспорения административен акт, съответстващи на посочените в него правни основания. Иска съдът да кредитира заключението на вещо лице В. Я. по изготвената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като аналогично на установените от административния орган допустими площи за подпомагане. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба СИФАЛ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Темелков, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Частният жалбоподател заместник изпълнителният директор на ДФЗ иска отмяна на определението като неправилно. Оспорва изводите на съда за наличие на материален интерес по делото. Излага съображения, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в минимален такъв съгласно изискването на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частният жалбоподател СИФАЛ ЕООД иска отмяна на определението като неправилно. Излага съображения, че съдът не е съобразил факта, че договарянето на адвокатския хонорар и неговото заплащане е станало към момент, в който Наредба 1/ 9.07.2004 г. е била задължителна и не е била отменена. Сочи, че при постановяване на съдебното решение решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е било постановено, като е следвало съда още тогава да го вземе предвид при определяне размера на адвокатското възнаграждение. По двете частни жалби не са постъпвали становища. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че намира касационната и частните жалби са подадени в срока по чл.211 и чл.230 от АПК от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, намира същите за допустими. По касационната жалба: Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е УП 02-220-2600/1554/ 13.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. Постановеният отказ е мотивиран с Интегрирана система за администриране и контрол, извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП. Освен препращане към таблици за изчисляване на финансовото подпомагане (таблица 1: Оторизирани суми) и таблица 2: Извършени плащания в лева, други факти не са посочени. С решение 1608/12.03.2024 г. по адм. д. 1955/2023 г. по описа на АССГ, Уведомителното писмо, в частта, с която по заявление за подпомагане УИН 22/270521/05491 на СИФАЛ ЕООД е намалена оторизацията по следните схеми и мерки: Подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, както и в частта, с която са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъде плащания в размер на 7853,13 лв. по Подмярка 13.1/НР и 2995,89 лв. по Мярка 12/Натура 2000 е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Изискването е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда. Излагането на мотиви е от значение за осъществяване на съдебния контрол. Затова при липсата им е налице основание за отмяна на издадения административен акт. Неоснователно обаче касаторът твърди, че фактическите и правни основания за извършените намаления и начислени санкции са ясни чрез позоваване на административните проверки и проверки на място, като същите са потвърдени от експерта по изготвената по делото СТЕ. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт са посочени само намаленията и начислени санкции като парични суми, но не са изложени никакви конкретни съображения за основанията за извършените намаления и санкции, нито за кои заявени площи се отнасят. Тези основания за намаления и начислени санкции, подлежащи на прихващане за бъдещи плащания, са обяснени в съдебна фаза на процеса, чрез представяне на писмено становище от издателя на акта, както и от изготвените три съдебни експертизи по делото, които обаче не могат да санират допуснатото съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от административния орган. От становището с изх. 02-220-2600/1554 от 22.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ става ясно, че са налице недопустими за подпомагане площи в размер на 260.35 ха поради попадането им извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане, за кампания 2021 г. От изготвените по делото 3 съдебни експертизи са уточнени причините поради недопустимостта на площите, свързани с изискванията на Стандарт 7в от Наръчника за практическо приложение на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Установено е, че наличието на изключителни обстоятелства, свързани със забраната за косене на трева, включително и почистване на храсти в периода 05.08.2021 г. 20.08.2021 г., падналите междувременно обилни валежи, които с оглед високата надморска височина на парцелите, са препятствали придвижването на ползваната техника за извършване на дължимите договорни дейности. Правилно първоинстанционният съд приема, че органът не е посочил фактически и правни основания за издаване на оспорения административен акт. Не са посочени конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблиците. Приложеното становище на л.34 на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е изготвено след подаване на жалбата до съда, поради което не представлява мотиви към уведомителното писмо и е хипотеза извън ТР 16/1975 г. на ВС на РБ. Действително, съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване в акта на този предхождащ издаването му документ. В настоящия случай това не е сторено в процесното УП. В същото липсва позоваване на такива документи, предхождащи издаването му. Наличните документи в представената и приобщена по делото административна преписка (вкл. доклада за проверка на площи), за които касаторът твърди, че установяват причините за извършените с процесното УП намаления на заявените субсидии и начислени санкции, сами по себе си не могат да съставляват част от задължителната мотивировка от фактическа и правна част на административния акт, без в последния да има извършено изрично препращане към мотиви, съдържащи се в такива документи. Подобно препращане в настоящия случай липсва. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По частните жалби: За да изменени постановеното решение в частта за разноските първоинстанционният съд е изложил съображения, че делото е с определен материален интерес по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и е приложима разпоредбата на чл. 8, ал.1 , във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г. Позовавайки се на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид осъществените процесуални действия от адвокат Темелков, съдът е изменил решение 1608/ 103.2024 г. в частта относно разноските като е намалил определените с постановеното решение разноски в размер от 12 080,80 лв. на 7 580,80 лева, като намалението е относимо към размера на адвокатското възнаграждение. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Отговорността за разноски е на административния орган, издател на акта. Изложените доводи и в двете частни жалби за неправилност на оспореното определение, са неоснователни. Предвид основанието за отмяна на оспорения административен акт по делото няма фактическа и правна сложност. Отчитайки Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, алтернативно съобразно разпоредбите на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба 1/2004 г.; Наредбата), първоинстанционния съд правилно е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 8500 лв. на 4000 лв. и е присъдил разноски за първата инстанция в общ размер на 7 580,80 лв. В решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС /ограничение на конкуренцията/, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение в Наредба 1/2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 от ДФЕС. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника СЕФАЛ ЕООД за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са поискани своевременно, представен е договор за правна защита и съдейства и платежно нареждане за 7000 лв. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност, настоящата съдебна инстанция намира, че в полза на СИФАЛ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 3000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение