Решение № 7735 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2019 г.

Решение № 7735 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ), подадена от юрисконсулт Стоянов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1041/28.05.2019 г. по административно дело № 913/2019 г. на Административен съд- Варна (АС Варна) в частта, с която същата е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че присъденото обезщетение е определено в прекомерен размер, поради което не съответства на материалния закон и следва да бъде намалено до неговия минимум. Моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът Я. Стоев, в писмен отговор, подаден чрез адвокат Я. Ковачев от АК Варна, моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. В постъпили на 19.03.2020 г. писмени бележки от ответника чрез адв. Ковачев е посочено, че ИА ГИТ – София в съдебното производство не е заявила становище по съществото на спора и липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли да се потвърди обжалваното съдебно решение и да се присъдят сторените разноски в касационното производство. Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в съдебно заседание чрез юрисконсулт Грънчарова моли за отмяна на съдебното решение. Иска да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Я. Стоев, срещу ИА "Главна инспекция по труда" гр. София, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 700 лв. С обжалваното решение АС Варна е ОСЪДИЛ ИА "Главна инспекция по труда" гр. София да заплати на Я. Стоев, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции по АНД № 1769/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Освен това е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за заплащане на законна лихва върху сумата от 700 лв. за периода от 14.06.2018 г. до 14.02.2019 г., включително и върху сумата от 1 000 лв. – за периода от 17.12.2018 г. до 14.02.2019 г., включително. Наред с това е ОСЪДИЛ Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София да заплати на Я. Стоев, съдебно- деловодни разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева. Съдебният акт на АС Варна в неговата отхвърлителна част не е бил обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. Административният съд, за да достигне до този резултат е приел, че Наказателно постановлeние (НП) № 03-007447/03.05.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на Я. Стоев за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лв., е било отменено с Решение № 1799/07.11.2018 г. по АНД № 1769/2018 г. на РС Варна. След касационно оспорване с Решение № 250/15.02.2019 г. по КАНД № 3393/2018 г., Административен съд- Варна е оставил в сила решението на РС Варна. Адм. съд е установил, че в производството по оспорване на наказателното постановление пред Районен съд- Варна и пред касационната инстанция – Адм. съд- Варна, ищецът е бил представляван от адвокат- пълномощник Ковачев, което е видно от представените по АНД № 1769/2018 г. по описа на РС Варна 2 бр. договора за правна помощ, сключени между ищеца и посочения пълномощник, с договорено и платено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната и касационната инстанции. Счел е, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Намерил е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан и по основание, и по размер, като по отношение на последния липсва наведено възражение за прекомерност от страна на ответника. Поради това същият е бил уважен в претендирания размер от 1700 лв. Съдът е сметнал, че претенцията за лихви се явява основателна считано от 15.02.2019 г., а в останалата част – в която се претендират лихви върху сумата от 700 лв., считано от 14.06.2018 г. до 15.02.2019 г. и върху сумата от 1 000 лв. – за периода от 17.12.2018 г. до 15.02.2019 г., искът е бил отхвърлен, като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АС Варна намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразния адм. акт на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По НАХД № 1769/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е представен договор за правна защита и съдействие от 14.06.2018 г., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 700 лева. Договорът е представен своевременно– по съответното дело по обжалване на НП– пред РС, където лицето надлежно е представлявано от процесуален защитник. Втори такъв договор, за сумата от 1 000 лв., съдържащ данни, че е заплатена, е представен и при касационното оспорване по КАНД № 3339/2018 г. на АС Варна /лист 13/. Договорите са двустранни и възмездни и по делото е безспорна тяхната валидност и целени последици. В случая същите са оформени на бланка на АК Варна и съдържат в пълнота необходимото съдържание и номерация. Ангажираният защитник е осъществил процесуално представителство и предвид успешния изход за страната- жалбоподател е защитил надлежно нейния интерес. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представените договори по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано плащането, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е искането на касатора за намаление на присъденото обезщетение до неговия нормативно определен минимум. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Ответната страна ИА ГИТ– София в исковото производство пред АС Варна не е депозирала писмен отговор на предявения иск, не е изпратила упълномощен представител и не е заявила становище по съществото на спора. Съответно от тази страна в първостепенното производство липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и доводи за неговото намаляване. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 1700 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата от 15.02.2019 г. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. В този смисъл правилно от АС Варна е съобразена т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че лихва се дължи от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяната на НП е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, основателно се явява искането от страна на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е внесено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение