Решение № 4426 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2014 г.

Решение № 4426 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохамед Хасан Ал Хатиб, без гражданство, срещу решение № 1973 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 5700/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Мохамед Хасан Ал Хатиб срещу решение № 578 от 26.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установявало и неправилно приложение на материалния закон. Според съда правилно административният орган бил приложил чл. 12, ал. 2 от ЗУБ. Позовал се е и на чл. 17 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Съгласно неоспорваната информация по преписката за осъждане на чужденеца за престъпления грабеж, безспорно било установено (а не само се предполагало), че молителят е извършил тежко престъпление от общ характер. Поради това съдът е приел, че е налице пречката, визирана в чл. 12, ал. 2 от ЗУБ, тъй като чужденецът е осъждан в РБ за извършено престъпление и ефективно изтърпял наложено му наказание. Нямало данни по преписката, нито твърдение на жалбоподателя, същият да е бил реабилитиран за извършените престъпления, във връзка с които била приложена изключващата клауза на чл. 12, ал. 2 от ЗУБ. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е отчел нарушението на процесуалните правила от административния орган, изразяващо се в неизпълнение на дадените задължителни указания с решение № 243 от 10.01.2013 г. по адм. дело № 9384/2012 г. на Административен съд - София-град, довело до нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. Както правилно е отчел първоинстанционният съд, след връщането на преписката, административният орган е изпълнил дадените му със съдебното решение задължителни указания по прилагане на закона. Административният орган е изследвал обстановката в държавата на произход като е приел, че същата може да бъде определена като ситуация на въоръжен конфликт, поради което и че са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. По-конкретна разпоредба съдържа чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, съгласно която при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Следователно нито АПК, нито ЗУБ въвеждат забрана за нови фактически установявания в производството по издаване на нов административен акт. В случая административният орган е взел предвид обстоятелствата, свързани с осъждането на чужденеца за тежко престъпление от общ характер и се е позовал на него като основание по чл. 12, ал. 2 от ЗУБ да откаже предоставянето на хуманитарен статут. По силата на този текст хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил някое от деянията по ал. 1, т. 1 и 3 или тежко престъпление от общ характер, както и когато е извършил извън територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода, и е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително. Нормата е императивна и органът я прилага при условията на обвързана компетентност, т.е. не се дължи на негова преценка. Правилно е било преценено наличието на отрицателна процесуална предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут, а именно извършването на тежко престъпление от общ характер. Безспорно е било установено по делото, че жалбоподателят в периода 1999 - 2005 г. е извършил тежки престъпления от общ характер, за които е изтърпял наложените му с влезли в сила присъди наказания. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,