Решение № 635 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1665/2008 г.

Решение № 635 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1665/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото. Ищецът К. О. К. от гр. П. обжалва въззивно решение № I* от 19.11.2007 г., постановено по в. гр. д. № 1426/2004 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени до пълния им размер исковете му по чл. 21, ал. 2 СК срещу В. И. К. и по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу В. Н. А. Ответницата В. И. К. от гр. П. обжалва въззивното решение с оплаквания, че не е уважено възражението й за изтекла в нейна полза и в полза на съпруга й К. К. придобивна давност по отношение на избения и втория етаж от процесната жилищна сграда. Ответницата В. Н. А. обжалва решението в частта, с която е уважен срещу нея предявеният от К. К. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да постанови въззивното решение Бургаският окръжен съд е приел, че след реализиране на отстъпеното на В. К. от родителите й В. А.и покойния й баща И право на пристрояване и надстрояване на собствената и жилищна сграда, е създадена нова вещ, върху която е възникнала съсобственост между страните по делото. В. и И. А. се легитимират като собственици на завареното старо строителство в установените от вещите лица параметри или на 41,33/91,66 кв. м ид. части от избата и сутерена, 61,33/142,52 кв. м ид. части от първия етаж и 61,33/141,26 кв. м ид. части от втория етаж, коитоса били в съпружеска имуществена общност до смъртта на И. А. След смъртта на И. А. неговата 1/2 ид. част следва да се разпредели по равно между наследниците му по закон - дъщеря му В. и съпруга му В. при равни части. При това положение В. А. се легитимира като собственик на 2/3 ид. части от старото строителство или на 32,8 % от избения, първия втория етаж на жилищната сграда. Останалата 1/3 ид. част от старата сграда, представляваща към настоящия момент неразделна част от новата, е останала в наследство на В. К. или тя е собственик на 10,33/91,66 кв. м ид. части или 11,27 % от избата и сутерена; 15,33/142,52 кв. м ид. части или 10,76 % от първия етаж и 15,33/141,26 кв. м или 10,85 % ид. части от втория етаж. По отношение на останалите 50,35/91,66 кв. м ид. части от избата и сутерена; 81,19/142,52 ид. части от първия етаж и 79,93/141,26 ид. части от втория етаж, които представляват пристроено към съществуващата стара постройка, съдът е приел, че тъй като то е реализирано през време на брака между ищеца и първата ответница, то е в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяването й с влязло в сила съдебно решение, върху пристроената част е възникнала обикновена съсобственост между К при части по 1/2 за всеки от тях. Съдът е приел за установено влагането на лични извънсемейни средства от ищеца в изграждането на пристройката в размер на 400 000 лв.въз основа на съдебно-техническа експертиза е приел, че стойността на пристрояването възлиза на 451 484 лв. От тази сума е приспаднал 540 лв. - цената на правото на пристрояване, тъй като то е било дарено само на ответницата К. В заключение е приел, че ищецът е изключителен собственик на 399 460/451 484 ид. части или на 88,6% от пристроеното, съставляваща 49,9% от цялата сграда - 48,6 % от избата и сутерена, 50,4 % от първия етаж и 50,1 % от втория етаж. Съдът не е възприел доводите на ответницата В, че пристрояването е извършено с нейни и на съпруга и средства. Приел е, че това обстоятелство дори и да е доказано, то би създало само облигационни отношения между страните, тъй като собствениците на старата жилищна сграда са прехвърлили правото на пристрояване и надстрояване на дъщеря си В. Не е възприел възражението на ответницата В за придобиване правото на собственост върху избения и втория етаж от сградата по давност от нея и съпруга й К. К. още преди пристрояването. Установено е съвместно ползване от двете семейства на всички етажи от къщата, която към този момент е представлявала еднофамилна къща и етажите не са представлявали самостоятелни обекти на собственост. Срещу така постановеното решение ищецът К прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излага доводи, че частта му в съсобствеността на сградата следва да се определи на база стойността на старото и ново строителство, а не на база площите им. Както бе посочено по-горе ответницата В обжалва решението с оплаквания, че не е уважено възражението й за изтекла в нейна полза и в полза на съпруга й К. К. придобивна давност по отношение на избения и втория етаж от процесната жилищна сграда. Ответницата В. А. моли решението да се отмени и искът срещу нея да се отхвърли. Излага доводи за постановяване на решението в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, а именно на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), задължаващ съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Съдът не е обсъдил представени по делото разписки за взети в заем и върнати пари от К. К., нито приложените по делото две копия от молби, в които същият прави признание, че пристрояването е извършено със семейни средства. Предвид предмета на жалбите на първо място следва да се разгледа жалбата на В. А., която обжалва решението в уважената част на иска. Жалбата е основателна. Въззивният съд е приел за установено участие с лични средства на К. К. в изградената през време на брака пристройка на жилищната сграда, въз основа на свидетелските показания на неговия брат Т, който е заявил, че е дал на ищеца 4 100 000 неденоминирани лева, от които по признания на ищеца около 500 000 лв. били вложени в строежа. Фактът на даване на посочената сума от свидетеля на К. К. за строежа на сградата не достатъчен за да се приеме извънсемейния произход на средствата, /че средствата са дадени само на съпруга/, ако липсват доказателства в тази насока. Свидетелят нито е заявил, че е дал сумата безвъзмездно, нито, че я е дал само на брат си, а не на семейството му. Напротив свидетелят заявява "Весето е едно дете и нямат друг наследник и каквото си построят остава за тях". Тези показания не са обсъдени от съда. Не са обсъдени и представени разписки за взети в заем и върнати през този период от ищеца суми - 30 000 лв. и 45 000 лв. по двете разписки /л. 265-268/. Според вещото лице С. Т. строителната стойностна пристрояването, както и на подобренията в новата и съществуващата част, възлизат на 451 484 лв. - стойност по-малка дори само от дадените от св. Т пари. Освен това по делото се съдържат извънсъдебни признания на ищеца в приложените на л. 276 и 277 от делото молби, че изграждането на пристройката е станало със семейни средства - заеми, получени от ищеца, но за нуждите на семейството. Тези доказателства също не са обсъдени в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Изложеното навежда на извода за основателност на жалбата на В. А. Решението на въззивния съд следва да се отмени в уважената част на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. Решението в частта, с която е уважена претенцията по чл. 21, ал. 2 СК срещу В. К. не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбата на К. съдържа оплаквания, че не е уважено възражението й за придобиване по давност от нея и съпругът й на избения и втория етаж на сградата. Решението в тази част е правилно. Събраните по делото доказателства не установяват изтекла в полза на съпрузите към 1992 г. десетгодишна придобивна давност. Обстоятелството, че съпрузите са обитавали втория етаж от сградата, на която родителите на К. също са ползвали една стая, както и че са ползвали избата, преустроена на кухня, не е индиция, че те са владели за себе си без противопоставяне от страна на собствениците. В този период отношенията между двете семейства са били много добри, ползвали са общо еднофамилната сграда /св. Костова/. Жалбата на К. К. следва да се уважи поради това, че въззивният съд е използвал два метода при изчисляване на частите в съсобствеността - по площ и по стойност. Трябва ли да уважим жалбата и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 21, ал. 2 СК. В частта, с която този иск е уважен решението не е обжалвано. Няма ли да се създаде хаос ако го отменяме частично. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение