Решение № 10507 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2020 г.

Решение № 10507 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Николов от [населено място] против Решение № 555 от 30.12.2019 г. постановено по адм. дело № 702 от 2019 г. по описа на Административен съд Перник. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробни съображения изложени в жалбата се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Перник в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. С Решение № 555 от 30.12.2019 г. постановено по адм. дело № 702 от 2019 г. по описа на Административен съд Перник е отхвърлена жалбата на Б. Николов от гр. Перник против Решение № 1012-13-62/12.09.2019 г. издадено от директора на ТП на НОИ Перник, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № РВ-3-13-00629973/22.08.2019 г. издадено от Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и т. 3 от КСО лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване в периода 9.08.2018 г. до 24.12.2018 г. в размер на 2 159, 69 лева по БЛ № Е 20181983934, № Е 20181984059, № Е 20181984340 и № Е 20181984475. Административният съд е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал своите доказателствени и правни изводи. Касационният жалбоподател има сключен трудов договор с осигурителя "Б. к." ЕООД. Осигурителят представя в ТП НОИ 4 броя болнични листове за горепосочения период като на лицето е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2 159, 69 лева. При извършената проверка на болничните листове административният орган е установил въз основа на декларация от управителя на дружеството, че същият е закупил дружеството през 2017 г. и от тогава не е сключвал трудови договори, не разполага с документи и не е упълномощавал други лица да го представляват в качеството му на управител. Подадените данни за осигурените лица в РОЛ са заличени служебно от ТП на НОИ Перник. Административният орган е направил извод, че лицето няма качеството на осигурено и следователно не е имало право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В тази връзка е постановил връщане на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване. В обжалваното решение съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган. Постановил е, че административните актове са издадени от компетентни органи, при правилно приложение на материалния закон и в предвидената от закона писмена форма. В следствие на служебно заличените данни в РОЛ Николов не е имал качеството на осигурено лице и поради тази причина не е имал право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В тази връзка правилно е издадено разпореждането по чл. 114, ал. 3 от КСО за възстановяване на полученото парично обезщетение. Така постановеното решение е правилно. Видно от текста на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието осигурено лице е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, следователно за да има качеството едно лице на "осигурено" такова следва същото да развива трудова дейност. С оглед на установените обстоятелства от първата инстанция и при липса на каквито и да е други доказателства за обратното обосновани и в съответствие с материалния закон са изложените съображения от административния съд, че Николов фактически не е извършвал трудова дейност за горепосочения период. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. В случая осигурителното правоотношение между касатора и "Б. к." ЕООД е формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. Установените от административния орган факти по реда на контролните производства по КСО, които се възприемат и от първоинстанционния съд, обосновават правилната му преценка досежно обстоятелството, че търговецът работодател на лицето не е извършвал реално стопанска и икономическа дейност, респ. жалбоподателят не е полагал фактически труд за съответния осигурителен период. В подкрепа на този извод са събраните пред първата инстанция доказателства, които не се опровергават по никакъв начин от лицето. По така изложените доводи и след като взе предвид липсата на доказателства за реално извършвана от дружеството дейност касационната инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. Не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на решението на Административен съд Перник, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение