Решение № 4429 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2018 г.

Решение № 4429 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Цветанов от [населено място], чрез адв. А. Марков от Адвокатска колегия – гр. Силистра, против Решение № 2586 от 18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 10302/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът излага съображения, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 – предл. 3 АПК, като моли съдът да отмени решението на административния съд и да уважи жалбата му срещу решението на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град (ТП на НОИ - София град). Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град, в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира съдът да присъди на страната юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и съответно за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното по делото решение Административен съд София – град е отхвърлил оспорването на Б. Цветанов срещу Решение № 1040 – 21 - 339/31.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012 – 21 - 901/19.07.2017 г. и е потвърдено Разпореждане № 212 – 00 – 3902 – 3 от 29.06.2017 г. на ръководител осигуряване за безработица при ТП на НОИ - София град, както и е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 100 лева. За да постанови решение в този смисъл административният съд е приел за установено, че със заявление вх. № 212 – 00 - 3902 - 1/26.06.2017 г. до директора на ТП - НОП - София град, жалбоподателят е поискал на осн. чл. 54а от КСО, да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ). Декларира, че считано от 14.03.2017 г. служебното му правоотношение с Общинска администрация гр. Елин Пелин е прекратено и представя заповед № 209 от 14.03.2017 г. на кмета на Община Елин Пелин. На същата дата 26.06.2017 г. жалбоподателят декларира промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ, като заявява, че от 05.06.2017 г. е в служебно правоотношение. За установяване на това обстоятелство прилага заповед № РД – 02 – 16 – 352 от 31.05.2017 г., издадена от главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Видно от съдържанието й Цветанов считано от 05.06.2017 г. е назначен на длъжността "старши юрисконсулт" в отдел "Процедури и договори", към Дирекция "Правна" на министерството. В справка за история на осигуряването е отразено, че на дата 21.06.2017 г. Цветанов е подал декларация за прекъсване на дейността като лице упражняващо свободна професия, а за осигурител е посочено "Осигурителна каса адвокат". Преди дата 21.06.2017 г. жалбоподателят е депозирал пред директора на ТД на НАП, офис "Оборище" молба от 27.04.2017 г. (лист 19 от делото), според която желае да бъде заличен от регистъра в НАП като лице упражняващо свободна професия, след което да му бъде издадено съответното удостоверение. С процесното Разпореждане № 212 – 00 – 3902 – 3 от 29.06.2017 г. му е отказано отпускане на ПОБ, тъй като няма регистрация като безработно лице в Агенция по заетостта към 26.06.2017 година. С обжалваното пред АССГ решение на директора на ТП на НОИ - София град разпореждането е потвърдено. При така посочените относими факти първоинстанционният съд формира съображения и съответно излага правни аргументи, че обжалваният акт, с който е потвърдено разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, е постановен от компетентен административен орган по 117, ал. 3 и чл. 118, ал. 1 КСО, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване. Органът е изяснил на осн. чл. 35 АПК фактите и обстоятелствата от значение по случая, правилно е приложил материалния закон, актът е съответен на целта на закона. Решението на Административен съд София - град като краен резултат е правилно и обосновано. Спорният по делото въпрос пред административния съд е свързан с правилното приложение на материалния закон – чл. 54а, ал. 1 КСО. Видно от текста на чл. 54а, ал. 1 КСО в относимата за делото редакция, право на парично обезщетение за безработица (ПОБ) имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. От съдържанието на обжалваното по делото пред АССГ решение на директора на ТП на НОИ – София град се установява, че Цветанов се е регистрирал като безработен на 18.04.2017 г., считано от 05.06.2017 г. регистрацията е прекратена, поради започване на работа. По делото няма спор дали за лицето са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Нормата на чл. 54а, ал. 1 КСО съдържа материалните предпоставки при наличието, на които за лицето възниква субективното материално право да получи съответното плащане. Липсата, на която и да е материална предпоставка от хипотезиса на правната норма, води до неоснователност на заявеното искане. Освен наличието на тези предпоставки, за да се изплати ПОБ в пълния претендиран от правоимащото лице размер и от датата на последното прекратяване на осигуряването, следва на осн. чл. 54а, ал. 4 КСО то да се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта (АЗ) в срок 7 работни дни от тази дата, както и да подаде заявление до АЗ в 3 - месечен срок от същата дата. При проверка на регистъра в Агенция по заетостта компетентните органи констатират, че Цветанов се е регистрирал като безработно лице на 18.04.2017 г. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 54а, ал. 4 КСО той е трябвало да се регистрира в срок от 7 работни дни, считано от 14.03.2017 г., тъй като служебното правоотношение с Община Елин Пелин е прекратено на 14.03.2017 г., както и в 3 - месечен срок от последната дата, да подаде заявление за отпускане на ПОБ. Ако обаче заявлението по ал. 3 на чл. 54а КСО е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 КСО период, намален със закъснението. Правилни са правните изводи на административния съд, че лицето не сочи уважителни причини, за да се приеме, че тримесечният срок по чл. 54а, ал. 3 КСО може да не бъде спазен. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. За лицето не е налице хипотезата по чл. 1, ал. 2, изр. последно от Наредбата, според текстът, на която декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Жалбоподателят не е подал декларация преди дата 21.06.2017 г., откогато е поискал заличаване на дейността като лице упражняващо свободна професия (на адвокат) и това обстоятелство не може да бъде преценявано като извинителна забава от негова страна, защото НАП не е издала исканото удостоверение. Още повече, че липсата на надлежно удостоверяване от страна на НАП на заличаване в масивите на институцията, на дейността му като адвокат, не е материална предпоставка за придобиване правото на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 КСО. Поради неспазване на материалноправните изисквания на чл. 54а, ал. 4 КСО досежно подаване на заявление в тримесечния срок, на лицето би се дължало ПОБ, но от датата на подаване на заявлението, за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 КСО период (чл. 54а, ал. 5 КСО), намален с периода на закъснението. Тъй като към дата 26.06.2017 г. Цветанов е бил в служебно правоотношение с МРРБ, за което е подал и нарочна декларация (лист 15 от делото), на него не може да му се изплати обезщетение за ПОБ от датата на заявлението. В този смисъл в производството по делото пред административния съд правилно е установено, че лицето не отговаря и на изискването на чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО - да не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. По така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, същото се определя в размер на 100 лева за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,