Решение № 209 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 593/2009 г.

Решение № 209 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 593/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 471 от 29.04.2009 г., постановено по настоящото дело № 593/2009 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 339 от 30.12.2008 г. по в. гр. д. № 495/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, I с-в, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК по материалноправните въпроси за правната квалификация на иска и относно валидността на представения договор за наем. Ответникът С. "Ю" гр. П. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Б моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: С въззивното решение е оставено в сила решение № 840 от 29.02.2008 г. по гр. д. № 433/2007 г. на Пернишкия районен съд, с което е осъден М. Г. да заплати на С. "Ю" гр. П. сумата 6 000 лв., представляваща стойността на получени за продажба билети, и е отхвърлен насрещният иск на М. Г. за заплащане на сумата 2926 лв., представляваща дължим наем по договор за наем от 01.07.2002 г. на автобус Кароса. За да постанови този резултат съдът е приел, че между страните е бил сключен валиден трудов договор за длъжността "шофьор на автобус", прекратен на 1.09.2005 г. Същевременно страните по делото са сключили и договор за наем с елементи на договор за гражданско дружество, който обаче заедно с Вътрешните правила, е нищожен поради заобикаляне на закона, а именно изискванията на Закона за обществените поръчки и Наредба № 33/99 г. за обществен превоз на пътници и товари. Поради това уговореният в договора и Вътрешните правила начин на отчитане на приходите и разходите, както и задължение за заплащане на наем за автобуса, не е основание за претенции и възражения. важил е искът на С. "Ю" за заплащане от ответника на стойността на предадени му за продажба билети като е приел, че за исковия период М. Г. е получил 15 000 бр. билети на стойност 6 000 лв., част от които /на стойност 5 720 лв./ са продадени, но парите не са отчетени в касата на дружеството, нито останалите непродадени билети са върнати. Съдът не е възприел доводите на ответника, че съгласно договора за наем на автобуса е имал право да получава приходите от превозната дейност, като е приел, че сумата 6 000 лв. се дължи на основание друго правоотношение, което не може да изключи наличието на трудов договор. След като работникът е получил билети, собственост на дружеството, същият е бил длъжен да възстанови средствата от продажбата им и да върне непродадените. Възражението за прихващане със сумата 4950 лв., представляваща дължим наем за автобуса, съдът е приел за неоснователно предвид приетата нищожност на договора за наем. В касационната жалба на М. Б. Г. се поддържа, че въззивното решение е материално незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Конкретните оплаквания са, че съдът е дал неправилна квалификация на действителните правоотношения между страните, позовал се е на трудово правоотношение без доказателства в тази насока, приел е нищожност на договора за наем поради нарушение на закона без да посочи конкретната правна норма, която е нарушена. Жалбата е основателна. Въззивният съд е приел за основателна претенцията на С. "Ю" за заплащане на стойността на предадени на касатора М. Г. билети, на основание трудово правоотношение, без наличието на трудов договор и длъжностна характеристика, установяващи правата и задълженията по трудов договор, нито позоваване на трудов договор в исковата молба. Напротив, в исковата молба задължението за продажба и отчитане на стойността на билетите е обосновано с твърдения за падеж на задължението на 5 число на месеца, каквото задължение е уговорено в чл. 10 от Вътрешните правила за организация на транспортната дейност, на труда и заплащането на труда, за отчетност, правата, задълженията и отговорностите във фирмата след регистрацията й по ЗДДС. Неправилно съдът е игнорирал напълно клаузите на договора от 1.06.2002 г. и Вътрешните правила за организация на транспортната дейност, на труда и заплащането на труда, за отчетност и пр., в които се съдържат приетите от страните правила относно приходите, /част от които са и постъпленията от билетите/ и разходите по транспортната дейност. Приел е за нищожни договора и Вътрешните правила поради заобикаляне на Закона за обществените поръчки и Наредба № 33/99 г. без да разграничи отделните правоотношения. Дори да е налице заобикаляне на правилата за конкурса за извършване на превозваческа дейност, то не се отразява на действителността на уредените със същия договор облигационни отношения между страните по делото във връзка с приходите и разходите от дейността. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане, при което с помощта на вещо лице следва да се прецени основателността на претенцията съобразно договора 1.06.2002 г. и Вътрешните правила, като се съобразят както приходите от продажбата на предадените на ответника билети и стойността на неотчетени билети, така и разходите съобразно клаузите на същия договор. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение