Решение № 549 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14830/2013 г.

Решение № 549 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14830/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от "Верона -2002" ООД, гр. Троян, за отмяна на влязло в сила решение № 311 от 12. 06.2012 г., постановено по адм. д. № 1005/2010 г. на Административен съд - В. Търново и оставено в сила с решение № 5664 от 23.04.2013 г. по адм. № 9240/2012 г. на Върховен административен съд - осмо отделение. В искането за отмяна се сочи основание чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/, във вр. с чл. 242, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от АПК и решения от 13.01.2004 по дело С-453/00, решение от 14.12.1995 г. по дело С-312/93; решение от 12.07.2012 г. по дело С-378/10; решение от 19.07.2012 г. по дело С-591/10, решение от 03.09.2009г по дело С-02/08; решение от 14.07.2012 г. по дело С-618/10 на Европейския съд, с които се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на признаване на данъчен кредит по сделки, които са относими към разглеждания спор и даденото тълкуване е задължително и следва да бъде съобразено при произнасяне на националния съд. По тези доводи и на основание приложими норми на общностното право е направено искане за отмяна на влязлите в сила решения. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт М. Иванов, е подал мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 5664 от 23.04.2013 г. на Върховен административен съд, по адм. д. № 9240/2012 г., е оставено в сила решение № 311 от 12.06.2012 г., постановено от Административен съд - Велико Търново по адм. д. № 1005/2010 г. Молителят се позовава на пряко прилагане на норми от общностното право - чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз и на задължителното тълкуване по правото на данъчен кредит, обективирано в практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по "български дела" след влизане в сила на ревизионен акт. Твърди се, че е налице драматично противоречие на възприетата в съдебните решения концепция за прилагане на режима на облагане с ДДС със задължителното тълкуване на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, установено от СЕС в следните решения: Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11-"Стройтранс" ЕООД; Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 - "ЛВК-56", ЕООД и Решение от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12 - "Евита-К" ЕООД. Счита, че процесуалното основание за отмяна на съдебните решения произтича пряко от принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4 § 3 от Договора за европейския съюз, въпреки липсата на национални процесуални норми в ДОПК и АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения на основание противоречие с право на европейския съюз. Имайки предвид "особеностите" на разглеждания случай принципът на лоялното сътрудничество налага допускане на изключение на принципа на правната сигурност и произтичащия от него принцип на силата на пресъдено нещо и иска отменяване на решенията. Производството за отмяна на влезлите в сила решения и определения, с които се прегражда развитието на делото е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебн акт може да се стигне обаче само ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените основания за това в чл. 239 от АПК. Производство за отмяна не е такова за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В конкретния случай обстоятелствата, които се сочат в молбата за отмяна имат характер на доводи за неправилност на атакуваните решения, поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по делото. Изтъкнатите обстоятелства обаче не попадат и не представлява основанията за отмяна, посочени в чл. 239, АПК: т. 1 /нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната/, т. 2 /по надлежния съдебен ред са установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключение на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; т. 3 /актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен; т. 4 /между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; т. 5 /страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани) и т. 8 /с решение на европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По тези съображения настоящият петчленен съдебен състав преценява подадената молбата за отмяна като неоснователна. Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по реда чл. 237 АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК отменителни основания. В случая молителя изрично заявява, че искането за отмяна е на основание общностното право и не сочи конкретно основание от уредените в националния процесуален закон. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244. от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Цитираните в искането норми на общностното право не дават основание да се приеме, че те предвиждат особен ред за отмяна на влезли в сила решения на националните съдилища. "Особеностите" на всеки случай са предмет на обсъждане на казуса в решението по съществото на спора, но не са основание за отмяна по чл. 239 АПК. Цитираните норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. са материални по своя характер и на това основание не са относими към поставения процесуален въпрос. Воден от горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - първа колегия