Решение № 1499 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5158/2014 г.

Решение № 1499 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5158/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ВИМ Славчо Захов", със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена от адв. Даря Дончева против решение № 954/20.02.2014 г. по адм. д. № 415/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2151108207/30.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 2215/10.09.2012 г. на ДД "ОУИ" (Дирекция "ОДОП", считано от 1.01.2013 г.) - София при ЦУ на НАП за установените задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 36 759, 74 лв. и е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" в размер на 889 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено при несъобразяване на събраните доказателства, установяващи начисляване на ДДС от доставчиците, а по отношение на липсата на кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване на СМР се позовава на решения на ВАС и на СЕС, в които е прието, че не може ревизираното лице да осъществява контрол на доставчика и да проверява има ли наети работници. Иска отмяната на решението и на оспорения РА и признаване правото на данъчен кредит с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ДД "ОДОП"-София чрез юрк. Минкова оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на жалбата пред първоинстанционния съд е посочения по-горе в настоящото решение ревизионен акт, в частта за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 08., м. 10 и м. 11.2006 г., м. 07 и м. 11.07 г. общо в размер на 36 759,61 лв., в това число главница в размер на 21 949,79 лв. и начислената лихва за забава в размер на 14 809,82 лв. по фактури, издадени от: СД "Еней 2001-Христозов и сие", "Деер М" ЕООД и ЕТ "Милениум-Милен Милков". По делото са приети писмените доказателства, представени с административната преписка и от жалбоподателя, описани и обсъдени по отношение на всеки един от доставчиците. В хода на съдебното производство е изслушано и прието основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, които съдът е кредитирал изцяло като обективни, компетентно изготвени, съдържащи подробен отговор на поставените задачи и неоспорени от страните по делото. По силата на издадени съдебни удостоверения от НАП е предоставена информация за доставчиците на жалбоподателя относно подадени справки-декларации, протоколи за приемане на декларации, дневници за продажби и справки за всички регистрирани уведомления от работодателя по чл. 62 от КТ за процесните данъчни периоди, които са обсъдени в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не се спори по това, че фактурите са включени в СД и ДП за периодите. Спорен е фактът на реално осъществени стопански операции, отразени във фактурите. Последователният анализ на обстоятелствата, установени по доставчици е следният: По отношение на доставчика СД "Еней 2001-Христозов и сие" с С РА е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2006 г., м. 10.2006 г. и 11.2006 г. в общ размер на 10 535,60 лв. по 7 бр. фактури, с предмет услуга по договор за СМР. В хода на ревизията на доставчика е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП, съгласно който на дружеството е връчено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към данъчното досие, след неоткриването му на декларирания адрес за кореспонденция. В законоустановения срок изисканите документи не са представени от доставчика. От ревизираното лице са представени фактури, Договор от 1.08.2006 г., Договор от 1.10.2006 г. и Договор от 1.11.2006 ж., с предмет извършване на СМР на посочен в Договора обект, с посочен адрес, но без конкретизация по вид. Посочена е стойност на съответния договор като липсва описание в какво се изразяват възложените СМР, с какви материали следва да се извършат, как е калкулирана цената. Липсва име на лицето, подписало договора от страна на изпълнителя. Към фактурите са подписани протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи без дата на съставяне и име на лицето подписало ги от страна на строителя. В тях също не са конкретизирани обектите, на които са извършени СМР. Не се установява обвръзка с предметът на доставките и последващи такива, за които са представени фактури и възлагателни писма. В представените документи има конкретни адреси на възложените обекти, във възлагателните писма е подробно описано в какво се изразяват СМР, кой следва да вложи материалите, за какъв срок СМР да бъдат извършени, има схеми на конкретните обекти, докато в доказателствата представени за процесните доставки, липсват такива данни и не може безспорно да се докаже, че посоченият доставчик е извършил услугите. Анализирайки отчетността при ревизираното дружество, ревизиращият екип е приел, че към момента на извършване на процесните доставки-СМР, по които е ползван данъчен кредит, жалбоподателят е имал необходимата кадрова и техническа обезпеченост да извърши със самостоятелен ресурс фактурираните последващи услуги. Изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила изводът на ревизиращия екип, че няма данни за техническа обезпеченост на доставчика. При така установеното от фактическа страна законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) поради липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчик СД "Еней 2001-Христозов и сие". По отношение на доставчика "Деер М" ЕООД с РА е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2007 г. и 11.2007 г. в общ размер на 6 320,14 лв. по 3 бр. фактури, с предмет СМР по договор и протокол. В хода на ревизията на доставчика е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП, съгласно който на дружеството е връчено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към данъчното досие, след неоткриването му на декларирания адрес за кореспонденция. В законоустановения срок изисканите документи не са представени от доставчика. От ревизираното лице са представени фактури, както последващи такива с приложени към тях възлагателни протоколи и протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи. Ревизиращият екип е приел, че тези документи не могат да се съотнесат като доказателство за последващи доставки, тъй като в същите има конкретни адреси на възложените обекти, във възлагателните писма е подробно описано в какво се изразява СМР, кой следва да вложи материалите, за какъв срок СМР да бъдат извършени, докато в доказателствата представени за процесните доставки липсват такива данни и не може първо да се индивидуализират дейностите, съответно - обекта, за да се обвържат с последващите доставки. Изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила фактът, по който не се спори, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя. Вещото лице е констатирало, че съгласно приложената по делото справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ при доставчика не е имало назначени лица на трудови договори. Вещото лице е посочило, че няма данни за техническа обезпеченост на доставчика. При така установените и неопровергани в хода на оспорване на РА данни, правилно е изведен изводът, че по процесните фактури не е доказано наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС отказът на правото на приспадане на данъчен кредит е законосъобразен. По отношение на доставчик ЕТ "Милениум-Милен Милков" е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 07.2007 г. в размер на 1 880 лв. по една фактура с предмет тротоарни плочки, цимент и ПВС тръби, с различен диаметър. В хода на ревизията на доставчика е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП, съгласно който на дружеството е връчено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към данъчното досие, след неоткриването му на декларирания адрес за кореспонденция. В законоустановения срок изисканите документи не са представени от доставчика. В хода на ревизията от ревизираното лице е представена единствено спорната фактура, придружена с касов бон. Приетата експертиза потвърждава, че на база предоставена справка доставчика има назначени лица на длъжността "шофьор на такси" и на длъжността "водачи на леки и лекотоварни автомобили" и е посочена икономическа дейност - "Таксиметров пътнически транспорт". Всички трудови договори са прекратени към 1.04.2007 г., т. е. към м. 07.2007 г., когато е издадена процесната фактура няма лица, назначени на трудов договор. Вещото лице е посочило, че няма данни за техническа обезпеченост на доставчика. Няма доказателства за осчетоводяване, съхранение, изписване и транспортиране на фактурираните строителни материали. С оглед фактурираните количества - 10 000 к. г цимент, 800 бр. тротоарни плочи, ПВС тръби - 680 бр. от един вид и 600 бр. - от друг вид, жалбоподателят следва да притежава документи относно тяхното приемане-предаване, също - транспортиране и влагане, каквито в случая не е представил. Видно от осчетоводяването при ревизирания субект, няма данни да са реализирани материали от фактурираните в последващи облагаеми доставки. Относно приложението на материалния закон следва да се посочи, че изискването за наличие на реално осъществени доставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит относно данъчните периоди през 2006 г. е заложено както в определението за данъчен кредит по чл. 63 ЗДДС (отм.), така и в изискванията за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) По отношение на доставките, фактурирани след 1.01.2007 г., правото на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки и услуги по облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит съобразно отменения и действащ ЗДДС е наличието на действително получени от регистрираното лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки. При недоказаност на относими към спора факти - безспорна установеност на реални доставки по процесните фактури, отказът на ДК е законосъобразен и жалбата срещу РА правилно е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение