Решение № 8173 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2018 г.

Решение № 8173 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. Тошева, съдия в Софийски районен съд срещу решение по т. 1 от Протокол № 28/25.09.2018 г. и решение по т. 2 от Протокол № 29/2.10.2018 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушения във формата на акта, изразяващи се в отсъствие на обосноваващи изказвания на членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в хипотезата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, предвид отказа да се възприеме предложението на дисциплинарния състав; противоречие с материалноправни разпоредби във връзка с прилагането на чл. 307, ал. 2 и чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ и несъответствие с целта на закона. Претендира се нищожност поради липса на материална компетентност. Ответникът по жалбата – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) чрез юрисконсулт Захариева изразява становище за недопустимост на същата в частта ?, с която се атакува решение по т. 1 от Протокол № 28/25.09.2018 г. и за неоснователност в частта на обжалване на решение т. 2. 1 от Протокол № 29/2.10.2018 г. Заинтересованата страна – Административен ръководител на Софийския районен съд не изпраща представител и не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорените актове съгласно чл. 168 АПК е основателна. С решение по т. 1 от Протокол № 28/25.09.2018 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 314, ал. 6 във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "г" ЗСВ е приела, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6 ЗСВ на Д. Тошева – съдия в Софийски районен съд и е върнала преписката на административния ръководител на Софийския районен съд, за произнасяне. С решение по т. 2 от Протокол № 29/2.10.2018 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е: -т. 2. 1 отменила решение по т. 1 от Протокол № 28/25.09.2018 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в частта му "На основание чл. 314, ал. 6 във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "г" ЗСВ и връща преписката на административния ръководител на Софийския районен съд, за произнасяне". -т. 2. 2 на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е наложила на Д. Тошева – съдия в Софийския районен съд, дисциплинарно наказание "забележка". По делото е установено, че производството по ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата е било инициирано по предложение рег. индекс ВСС – 9635/11.07.2017 г. от и. ф. председател на Софийския районен съд. В предложението са изложени данни, че в периода 2015 г. – 2017 г. съдия Д. Тошева е допуснала системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, което неоправдано е забавило производството по 249 дела, по които съдебните актове не са били изготвени повече от три месеца от датата на последното съдебно заседание. Дисциплинарният състав е изяснил фактите и обстоятелствата по предвидения в чл. 319 ЗСВ административнопроизводствен ред и е предложил на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 310, ал. 1 ЗСВ, да прекрати дисциплинарното производство в частта относно допуснатото бездействие от страна на Д. Тошева, съдия в Софийски районен съд за периода от 2015 г. до 30.09.2016 г. досежно делата, описани в пунктове от 1 до 163 в приложена към дисциплинарната преписка таблица. Дисциплинарният състав е предложил още на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да приеме, че Д. Тошева, съдия в Софийски районен съд, не е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ, поради което не следва да й се налага дисциплинарно наказание по направеното предложение от административния ръководител на Софийския районен съд за периода от 30.09.2016 г. до 25.07.2017 г. по всички 249 дела, описани в таблица към мотивите на решението по чл. 319 ЗСВ. Изводите в решението на дисциплинарния състав сочат, че съдия Тошева не е проявявала небрежност и нежелание за работа. Старателно е обработвала постъпващия обем дела, за което свидетелстват данните за броя възложени, съответно свършени дела, броя на постановените съдебни актове и резултатите от инстанционния съдебен контрол. Анализирайки задълбочено фактите по дисциплинарното производство, дисциплинарният състав е направил извода, че формалното нарушение на служебните задължения по спазване на процесуалните срокове от страна на подведения към дисциплинарна отговорност магистрат за периода 30.09.2016 г. – 25.07.2017 г. се дължи на причини, които не е имало как да бъдат преодолени с лични усилия. Съдия Тошева е осъществявала непрекъснато магистратските си функции като не е ползвала обичайно полагаемия се отпуск за временна неработоспособност предвид здравословните й проблеми. При анализа на фактите Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е съсредоточила своите усилия върху определянето на размера на наказанието без да изясни съдържанието на нарушението, тежестта му и формата на вината. Поставила е акцент в своите дискусии и върху компетентността на административния ръководител на СРС да наложи съответстващото се наказание "забележка". Това е довело до издаване на актове, имащи противоречащо съдържание досежно оценката на правомощията на дисциплинарнонаказващия орган. Съгласно чл. 320 ЗСВ (ДВ, бр. 62/2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) в тридневен срок от приемане на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия съответната колегия на Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне в съответната колегия. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 14-дневен срок от внасянето му като може: да наложи предложеното от дисциплинарния състав, съответно от вносителя на предложението, наказание; да отхвърли предложението на дисциплинарния състав, съответно на вносителя на предложението, за налагане на дисциплинарно наказание и: а) да не наложи дисциплинарно наказание; б) да наложи по-леко наказание; в) да наложи по-тежко наказание; г) да върне преписката на съответния административен ръководител в случаите по чл. 314, ал. 6 ЗСВ. Важна за правомощията на СК на ВСС в качеството й на дисциплинарнонаказващ орган е именно последната разпоредба, след като нейните членове са се обединили около резултата, че за твърдяното нарушение са несъответни наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6 ЗСВ. Налице е ясно диференциране на носителя на дисциплинарната власт, във връзка с което разпоредбата на чл. 314, ал. 6 ЗСВ посочва, че когато в случаите по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6 ЗСВ съответната колегия прецени, че няма основание за налагане на наказание от изброените, тя връща преписката на административния ръководител. Последният е този на когото законодателят е предоставил изричната компетентност да налага най-лекото дисциплинарно наказание. (Дали това законодателно решение е целесъобразно Върховният административен съд и Висшият съдебен съвет нямат право на оценки.) Последвалата промяна (ДВ, бр. 29/2019 г.) в чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" и "г" ЗСВ дава ясен отговор на така поставения въпрос, но преценката за законосъобразност на издадените актове на СК на ВСС следва да се извърши въз основа на действалия към момента на издаването им закон. Подобни изводи намират подкрепа и от автентичното тълкуване на Народното събрание – виж Стенограма от обсъжданията на проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (№ 954 – 01 – 12 от 28.02.2019 г., 44-то НС). Там законодателят е посочил, че "по отношение на дисциплинарните производства се въвежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет при решение за налагане на по-леко дисциплинарно наказание от предложеното да може сама да наложи наказанието "забележка". С въведеното изменение се ускорява процедурата за завършване на дисциплинарното производство пред кадровия орган и се препятства възможността за изтичане на сроковете". Гореизложеното налага извода, че решение по т. 2 от Протокол № 29/2.10.2018 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено при липса на компетентност. Принципът за самостоятелност, уреден в чл. 10, ал. 1 АПК императивно установява, че по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон. Дисциплинарната отговорност като материалноправно правоотношение (произтичащо от магистратското правоотношение), възникнало върху конкретен неправомерен по своето естество юридически факт (дисциплинарно нарушение) между определени субекти на правото (носителят на дисциплинарната власт и извършилият дисциплинарно нарушение магистрат), включва като основен компонент на своето съдържание и реализацията на съответната мярка на принуда (в случая конкретното дисциплинарно наказание). Изследвайки основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 1 АПК по така изведените компоненти и предвид действалата нормативна уредба към момента на ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Д. Тошева, СК на ВСС не е била компетентния орган за налагане на наказанието "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Оспореният акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. С решение по т. 2. 1 от Протокол № 29/2.10.2018 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет частично е отменила решение по т. 1 от Протокол № 28/25.09.2018 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, поради което за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване и на този първи по време издаден акт. Засягането е налице от възприетия от СК на ВСС реализиран състав на дисциплинарно нарушение. Досежно този предмет на спора, настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя изводите на дисциплинарния състав, изложени в решение – ВСС – 7694/19.06.2018 г. по дисциплинарно дело № 46/2017 г. по описа на Висшия съдебен съвет. Основателни са и наведените в жалбата на съдия Тошева доводи, че при мотивиране на противоположната теза, досежно белезите на дисциплинарното нарушение, липсват обосноваващи изказвания по смисъла на чл. 34, ал. 3 ЗСВ. СК на ВСС не е изложила мотиви за съставомерността на нарушението и в частност за виновното поведение на магистрата. Констатираната от дисциплинарния състав на ВСС обективна невъзможност за изпълнение на изискването за постановяване на съдебни актове в разумен срок поради свръхнатовареност на съдията не е стояла на вниманието на мнозинството от членовете на СК на ВСС, подкрепили оспореното решение. Налице са констатации за неравномерност в натоварването и отсъствие на ясна отчетност от административното ръководство на Софийския районен съд за съобразяване на обективното индивидуално натоварване на отделните съдии. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. Последните сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно и организирано към своите задължения в правораздаването. Полагал е труд и в извънработно време. Отложил е лечението на констатирано тежко заболяване, за да предотврати отсрочването на планирани заседания. Изготвял е проекти на съдебни актове в периода на отпуск за временна неработоспособност, но най-важното съумявал е при всички препятстващи работата му фактори да осигурява качествено и справедливо правосъдие (установен е изключително нисък процент отменени съдебни решения). При тези съображения изводите на СК на ВСС за извършено дисциплинарно нарушение са неточни и решението по т. 1 от Протокол № 28/25.09.2018 г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Разноски от жалбоподателката не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение