Решение № 5223 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2017 г.

Решение № 5223 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Н. Г." ООД, представлява от Ч. И. К. - управител обжалва решение № 3323/16.05.2017 г. на Административен съд, С. град постановено по адм. дело № 6410/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221015003908-091-001/09.02.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 700/27.04.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С. В касационната жалба са изложени доводи за касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като нарушение на съдопроизводствените правила е посочено липсата на формирани от съда собствени мотиви по процесните доставки и доставчици, което е довело до липса на фактически констатации по предмета на спора. Събраните по делото гласни доказателства изобщо не са коментирани в решението. Неправилна преценка на експертното заключение по ССЕ. писмените доказателства не са обсъдени. По приложението на материалния закон твърди, че дружеството е установило осъществяването на спорните доставки, чрез събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза. По реда на чл. 219, ал. 1 АПК представя писмени доказателства относими към доставките от АБ Продакшън ООД. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт в оспорената част. Подробни съображения по касационните основания са изложени в представени по делото писмени бележки на процесуалния представител на дружеството адв. Н. И.. Претендират се сторените в съдебното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. М. М. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представени писмени бележки. Пред касационната инстанция представя доказателства за наличието на публични задължения, събирани от НАП на разпитаните по делото свидетели. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, в който на "Н. Г." ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 25 014.20 лева и съответните лихви от 11 819.51 лева за данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 03.2011 г., м. 01 и м. 04.2015 г. по фактури, издадени от "АБ Продакшън" ООД за доставки с предмет "подбор и организация на локации", от "Диджитал - 1000" ЕООД за доставки с предмет "наем на рекламни съоръжения по договор", от "Тоби корп груп 09" ЕООД за доставки с предмет "комисионна услуга по договор" и от Елетеза ЕООД за доставки с предмет "почистване на фасади, поддръжка на тревни площи, почистване на офиси и общи части". За да отхвърли жалбата съдът е посочил материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС и е приел, че не е доказано осъществяването на спорните доставки. По фактурите от "АБ Продакшън" ООД в мотивите на решението е споделен изводът на органите по приходите, че не е доказан характерът и обема на фактурираните услуги. Според съда от приложените приемо - предавателни протоколи не се установяват конкретни данни за фактурираните услуги. Недоказано е останало обстоятелството, че доставчикът като наемодател е собственик, съответно е стопанисвал имота, който е предоставил на ревизираното лице. Фактът на редовно водено счетоводство от жалбоподателя и включването на разходите по фактурите от "АБ Продакшън" ООД в облагаемата му дейност, не доказват, че доставчикът е предоставил фактурираните услуги. По фактурите от "Диджитал - 1000" ЕООД съдът е отхвърлил жалбата с мотиви, че споделя изводите на органите по приходите, според които представените писмени доказателства по тези доставки са изготвени за целите на оспорването. Според съда по делото не е изяснено чия собственост са съоръженията (240 броя ), отдадени под наем и дали доставчикът е имал разрешение за поставянето им. Обосновал е извод, че не се установява наличието на развили се реални наемни правоотношения между страните по пряката доставка. Доказателства за това не са налице и в счетоводните книги на ревизираното лице. По фактурите от "Тоби корп груп 09" ЕООД съдът е приел, че не са налице реални посреднически услуги. Доставчикът по силата на чл. 50 ТЗ е длъжен да води дневник, в който вписва в хронологична последователност сключените посреднически договори. Липсата на такъв дневник според съда води до извод, че посредническа услуга не е извършвана. Фактът, че апартаментите са продадени впоследствие е приет за ирелевантен. По доставките от "Елетеза" ЕООД за почистване, според съда представените договори, фактури и констативни протоколи не могат да обосноват извод, че са изпълнени. Доставчикът не е имал кадрова и материална обезпеченост за извършването на услугите. Събраните гласни доказателства, съдът не е кредитирал с аргументи, че разпитаните свидетели не сочат конкретни факти и обстоятелства, както и че са необективни, с оглед заинтересоваността им от изхода на спора. Решението е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение липсват мотиви по фактите, установени от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Съдът е възпроизвел фактическите констатации в решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С., но не е направил фактически установявания по доказателствата, събрани в съдебното производство, с изключение на съдебно - счетоводната експертиза. Без описание на установените факти в първоинстанционното решение, касационната инстанция не може да се извърши преценка за спазването на материалния закон съгласно чл. 220 АПК. По доставките от АБ Продакшънс ООД правилно съдът е приел, че представените приемо - предавателни протоколи не удостоверяват конкретни данни за предаденото и прието. Протоколите съдържат бланкетното изявление "Предаващата страна предаде, а приемащата страна прие извършеното: ", Липсват данни в какво се състои извършеното. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е изложил мотиви по фактите, установени от останалите събрани доказателства, относими към тези доставки, включително предмета на представените договори за наем (временно и възмездно ползване на зала, находяща се в гр. С., бул. М. Л. .№..., която ще се ползва за локация (терен за снимки) за заснемането на рекламен видео клип, какво включва възнаграждението (наемната цена), съгласно чл. 5 от договора, мястото на заснемане на представените на CD носител видео клипове и съвпада ли то с мястото посочено в договора и в показанията на св. И. У. Тези факти, подлежат на съвкупна преценка със заключението на вещото лице относно осчетоводяването на разходите по процесните фактури и връзката им с последващите доставки на видео - клипове. От представените по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства се установява собствеността върху имота, находящ се в гр. С. бул. М. Л. .№..., наемането му от "Ф. 126" ООД и пренаемането му от прекия доставчик "АБ Продакшънс" ООД. В решението липсват мотиви и по направеното от ответника оспорване на представените от жалбоподателя писмени доказателства в с. з. на 27.10.2016 г. относно достоверността на датата. Всички тези факти и мотиви не следва да бъдат обсъждани за първи път в касационното производство, тъй като лишават страните от разглеждане на спора в двуинстанционно производство. Административният съд е този, който следва да даде отговор на извършените пред него процесуалния действия по събиране и оспорване на доказателствата и да установи фактите, релевантни за спорното право на данъчен кредит. По доставките от "Диджитал - 1000" ЕООД - предмет на фактурите е наем на рекламни съоръжения. Съдът не е обсъдил данните от приемо - предавателните протоколи и данните за последващи доставки на рекламни услуги, както и заключението на съдебно - счетоводната експертиза в частта относно наема на рекламни съоръжения. Липсват констатации относно разликата между рекламни съоръжения и рекламни лица в предмета на договора и параметрите, въз основа на които е определена наемната цена, която съответства на стойността по фактурата. По доставките от "Топ корп груп" ЕООД за платена комисионна по посредничество при продажба на недвижими имоти съдът е основал изводите си само на липсата на дневник по чл. 50 ТЗ, без да обсъди конкретните доказателства и да установи фактите, релевантни за спора по приложението на ЗДДС. П. на данъчен кредит се обуславя от фактическото извършване на услугата. В случая съдът не е обсъдил тези факти и не е изложил в мотивите си какво се установява от представените договори, списък с имоти и извършените сделки с недвижими имоти. По доставките от "Елетеза" ЕООД в противоречие с решенията на Съда на ЕС, първоинстанционният съд се е позовал на липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Само по себе си това обстоятелство може да бъде основание за отказ на правото на приспадане, при условията посочени в преюдициалните заключения на СЕС - когато въз основа на обективни данни е установено наличието на злоупотреба или измама. Такива данни по делото не се твърдят и не са доказани. Поради което и в този случай съдът дължи установяване и обсъждане на фактите по извършване на услугите и едва след това преценка за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС. Възраженията и доводите на страните в касационното производство, подробно развити в писмените им становища, са само по фактите. Обсъждането на тези възражения е свързано с нови фактически установявания по предмета и изпълнението на спорните доставки, което е в противоречие с чл. 220 АПК. По изложените съображения, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди всички писмени, гласни и веществени доказателства и заключение на ССЕ, относими към доставките от всеки един доставчик и да опише конкретните факти, които са установени от тези доказателства като съобрази и мотивите, изложени по-горе. Въз основа на конкретните фактически установявания, съдът следва да извърши преценка изпълнени ли са предпоставките по чл. 68 и сл. ЗДДС по спорните доставки. При този изход на спора, по разноските, включително и тези за настоящото производство, следва да се произнесе административният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното,, Върховният административен съд, първо отделение,