Решение № 1496 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2038/2008 г.
ВКСV гражданско отделение06.02.2009 г.докладчик т Жанета Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решението на С. градски съд от 12 ноември 2007 г. по гр. д. № 770/2007 г. в частта за мерките относно режима за упражняване на родителските права за малолетното дете М.
Мотиви
Решение № 1496 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2038/2008 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм). Н. Б. Г. е обжалвала решението на С. градски съд от 12 ноември 2007 г. по гр. д. № 770/2007 г. с което е оставено в сила решението на С. районен съд от 9.06.2005 г. по бр. д. № 2692/2004 г. в частта в която съдът определил режим на лични контакти на бащата Н. В. П. с малолетното дете М всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 18 часа и по 30 дни един път през годината-през лятото по време, когато годишните отпуски не съвпадат на двамата родители. По жалба на майката-жалбоподателката и по настоящето дело Н. Б. Г. С. градски съд изменил постановените родителски права като определил до навършване на 7 годишна възраст на детето бащата Н. В. П. имал право да го взема и вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 18 часа в присъствието на майката, а след навършване на 7 години имал право да взема при себе си детето и да го вижда пак всяка първа и трета неделя от месеца, но вече от 9 часа до 19 часа и 20 дни през лятото извън жилището на родителите на Н. П. Касационната жалба на майката на детето Н. Б. Г. до колкото може да се разбере, се отнася до режима на личните контакти на бащата с детето и по-конкретно - това да ставало в нейно присъствие. Жалбоподателката счита, че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение на С. градски съд, прие следното: Оплакванията са неоснователни. Съгласно чл. 106 СК "При допускане на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата". Законът повелява да се вземат предвид всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Но една от задължителните предпоставки е и вината на единия от бившите съпрузи за прекратяването на брака. Съгласно чл. 106, ал. 2 СК "Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата." Или съществено значение за предоставяне упражняването на родителските права върху децата от брака при прекратяването му с развод, имат личните родителски възпитателни качества, а жилищните условия и помощта която получават родителите от трети лица имат значение само при констатацията, че и двамата родители имат еднакво добри качества да възпитават своите деца. В случая бракът сключен на 8.08.1998 г. между Н. Б. Г. е бил прекратен с влязло в сила решение по вина на съпругата-майка на детето. Въпреки това решаващият съд е приел, че тя е добра майка, че само тя с помощта на нейните родители и сестра се е грижила за детето и че независимо по какви причини - в това число че самата майка е "създавала пречки за контакти с бащата" (вж. решението на С. районен съд от 9.06.2005 г. по гр. д. № 2692/2004 г.) и местоработата и живеенето на бащата в друга държава, детето малко е общувало с бащата. За това родителските права върху него са били предоставени на майката Н. Б. Г. С. градски съд се е съобразил и с искането на майката детето да не посещава домът на баба си и дядо си по бащина линия с оглед евентуалната заплаха от неговия чичо, болен от "параноя, има шизофрения" (св. Борис Г. ). Точното здравословно и болестно състояние на този човек не е от пряко значение по настоящето дело. Той е трето лице, а за ищецът-баща писмените доказателства са в смисъл че е "клинично здрав" . Пак с оглед по-лесното приспособяване с бащата, съдът е дал възможност на майката да присъства при вижданията на малолетното дете с баща си до навършване 7-годишна възраст. Съдът няма законова възможност да продължава този режим примерно до навършване на 14-годишна възраст на детето. Единствено родителите при добра воля и добро възпитание биха могли да осигурят душевен комфорт на детето си, независимо че по съдебен път са приключили техните семейни отношения. Съществената роля за това се пада на майката, при която е оставено детето за отглеждане и за упражняване на родителските права. Следователно, при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нито нарушение на съществени съдопроизводствени правила, нито на материалния закон. Биологичният баща на детето има равни права с тези на майката да вижда и взема сина си при определен от съда режим. В конкретния случай, така както са данните по делото, въобще не е съществувала някаква опасност "за живота и здравето" на малолетния М. Б., в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба на Н. Б. Г. С. градски съд законосъобразно е определил режима на контакти на детето с бащата и за това не се уважават съображенията, развити в касационната жалба. Неговото решение е правилно постановен съдебен акт, който следва да остане в сила. Върховният касационен съд на основание гореизложеното