Решение № 1053 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2009 г.

Решение № 1053 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Николаев Канев и Радка Харалампиева Георгиева, против Решение № 45/26.05.2009 г., постановено от Административен съд - София-град, второ отделение, 37-ми състав по административно дело № 7179/2008 г. Жалбата се основава на чл. 209, т. 3 от АПК, като се развиват оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и противоречие на решението с материалния закон. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт. В съдебно заседание касаторите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответниците Теодора Константинова Иванова, Началника на Столична РДНСК и Началника на ДНСК, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да се отхвърли, а решението - да остане в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Пламен Николаев Канев и Радка Харалампиева Георгиева срещу Заповед № ДК-02-СО-133/06.08.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 , във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Плътна ограда", находящ се в гр. София, в УПИ V-58, кв. 15 и в улицата пред имот пл. № 65, к. л. 777, по плана на гр. София, м. "Детски град", район "Панчарево", извършена от жалбоподателите (собственици на ПИ № 65), поради това, че е изградена без строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано в мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че процесната ограда е изградена без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същата като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констатациите в тази насока на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове № С7-1098-1 и № С7-1098-1 от 23.06.2008 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Събрани са убедителни доказателства, че регулационният план от 2001 г. е влязъл в сила за имота, в който е изградена оградата (в същия дух е и заключението на вещото лице по назначената експертиза). Изложеното недвусмислено сочи, че строежът е изпълнен в нарушение на изискванията на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, надлежно доказано от административния орган и първоинстанционния съд. Досежно инвокираните възражения в касационната жалба следва да се отбележи, че е без значение кога точно е изпълнен строежът - дали през 2006 г. или през 1993 г., както твърдят касаторите. Процесният незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, защото не е изграден до 07.04.1987 г. Не е налице и приложното поле на ал. 2 от цитирания параграф, дори и да се кредитира твърдението в жалбата за годината на построяването, защото от една страна, съгласно приложимите към онзи момент редакции на чл. 148, ал. 1, т. 4 и чл. 149, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), е допустимо изграждането на лека, а не на плътна ограда, а освен това незаконният строеж не е деклариран от собствениците си пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Предвид това и безспорното противоречие с действащия план, при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване, касационният съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. С оглед изложеното правилно административният съд не е допуснал събиране на гласни доказателства, с което не е извършил твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевираните в жалбата доводи за наличие на гражданско дело касателно правото на собственост, и нанасянето понастоящем в кадастралния план на имота на касаторите по изградената ограда са ирелевантни за изхода на спора. Кадастралната карта представлява по същество снимка на съществуващото фактическо положение, което само по себе си не е аргумент в полза на тезата, която се обосновава в касационната жалба. От друга страна, наличието на висящ и неприключил граждански спор е неотносимо, доколкото премахването на оградата е наредено поради липса на строителни книжа за изграждането й. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че в процеса с предмет проверка на законосъобразността на издадения от Началника на Столична РДНСК индивидуален административен акт, неправилно е конституирана ДНСК, но доколкото органът, издал оспорената заповед, също е конституиран като ответник, участието на ДНСК не води до съществено процесуално нарушение и не съставлява касационно основание за отмяна на решението. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящият съдебен състав