Решение № 3340 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14403/2017 г.
ВАСПетчленен състав15.03.2018 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на "Б. К." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., за отмяна на влезлите в сила решение № 7318 от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 7550/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение и оставеното в сила с него решение № 7885 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 5766/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, второ отделение, 24 състав. ОСЪЖДА "Б. К." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "О." ..№...-48, ет. ... да заплати на В. А. С., чрез адвокат В. С., сумата 600 лв. разноски за адвокатски хонорар. ОСЪЖДА "Б. К." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "О." ..№...-48, ет. ... да заплати на М. А. С., чрез адвокат Г. П., сумата 600 лв. разноски за адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3340 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14403/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Б. К." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., за отмяна на влезлите в сила решение № 7318 от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 7550/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение и оставеното в сила с него решение № 7885 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 5766/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, второ отделение, 24 състав. Представено е удостоверение № РКС 17-ТД26-1082-
от 16.06.2017 г. на Главния архитект на район "Красно село", за което се твърди, че представлява ново доказателство от съществено значение за спора. Иска се отмяна на цитираните влезли в сила съдебни актове и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. О. В. А. С. и М. А. С. молят искането за отмяна да бъде оставено без уважение и претендират присъждане на разноски. О. Г. архитект на Столична община, Н. М. К., Б. И. Б., Е. С. С. и Д. С. С., не се взели отношение. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени изложеното в искането за отмяна съобразно посоченото в нея основание, констатира следното:
Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения:
Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се дължи на несъответствие между решението и обективната истина и може успешно да се реализира на някоя от лимитативно изброените в чл. 239 АПК причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснати от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.
В конкретния случай представеното удостоверение № РКС 17-ТД26-1082-
от 16.06.2017 г. на Главния архитект на район "Красно село" не отговаря на отразените по-горе в тези мотиви изисквания. В него е посочено, че регулацията на УПИ III -825,828,829 от кв. 1027 по плана на гр. С., м. "бул. Б.-Х." одобрен със заповед № РД-50-09-584 от 16.12.1993 г. на Главния архитект на С. е променена със заповед № РД-2400-192 от 22.11.2004 г. на кмета на район "Красно село" и Решение № 64, т. 65 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС. От заповед № РД-09-50-206 от 21.03.2014 г. на Главния архитект на Столична община, която е оспорения административен акт, се установява, че служебно е приложена извадка от ПЗР, одобрен с Решение № 64, т. 65 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС и същата е съобразена при издаване на заповедта, с която е отказано изменение на планове за регулация, изменение на план за застрояване и работен устройствен план. В заповедта също така е прието, че "Б. К." ООД е собственик на имоти пл. № 828 и № 825, попадащи в УПИ III-825,828,829, кв. 1027, м. "Хиподрума", който е поискал изменението на действащия план, одобрен Решение № 64, т. 65 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС. Казаното налага изводи, че към момента на исканото изменение актуално е било цитираното решение на СОС, а не предходните актове по регулация. Освен това не може да бъде прието, че ако "Б. К." ООД е искало да черпи права от последните, то при полагане на дължимата грижа за доброто водене на делото, Дружеството не е могло да се снабди в хода на инстанционното разглеждане на делото с удостоверение от категорията на представеното в производството по отмяна, предвид признатото му от административния орган качество на собственик на имоти пл. № 828 и № 825, попадащи в УПИ III-825,828,829. Втората част от писмо изх. № РКС 17-ТД26-1082-
от 16.06.2017 г. на Главния архитект на район "Красно село" няма удостоверителен характер, тъй като съдържа правни изводи, а последното изречение е непрецизно, тъй като от него не става ясно за коя от посочените в абзац първи "регулации" в район "Красно село" няма данни. Останалите оплаквания в искането за отмяна за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК, на които се основава искането, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство. Съображенията, развити в тези мотиви, налагат извод за липса на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане за отмяна следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора молителят следва да заплати в полза на В. А. С. и на М. А. С. по 600 лв. разноски за настоящото производство, представляващи адвокатски хонорар, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК.