Решение № 13081 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2016 г.

Решение № 13081 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тържище село П." ЕООД, черз процесуалния представител адв. И. Й., против решение № 1296/21.06.2016 г., постановено по адм. д. № 786/2016 г. по описа на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 169645-F 178610/04.11.2015 г., издадена от зам. директор на ТД на НАП - П., потвърдена с решение № 154/18.03.2016 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. П.. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед за налагане на ПАМ не е съобразена с целта на закона, с тежестта на извършеното нарушение и е незаконосъобразна. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Ответникът - зам. директора на ТД на НАП гр. П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд-П., е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 169644-F178610/04.11.2015 г., издадена от зам. директор на ТД на НАП - П., на основание чл. 118 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.02.2006 г. на МФ, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - главен портал на стоково тържище с. П.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства - се установява извършена продажба на услуга- вхoд на МПС на територията на тържището без функциониращ ЕКАФП на обекта. Съдът е счел, че обжалваната заповед съдържа мотиви, както относно необходимостта от налагане на ПАМ, така и относно срока на ПАМ. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. По делото няма спор по фактите. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Неправилно АС-П. е приел, че в оспорената заповед са изложени мотиви относно срока за който се налага ПАМ. Посоченото в заповедта "С оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположение на търгoвския обект, характера на упражняваната дейност, а също така за да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения" не отчита, нито обсъжда конкретната тежест на нарушението, за да мотивира налагането на максималния размер на мярката на административна принуда. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, както в настоящия случай съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, още повече при наличието на данни в самата заповед, за това, че нарушението е извършено за първи път. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Следва да се отбележи, че такава е и практиката на ВАС по подобни казуси в по-голямата си част. Отхвърляйки жалбата против акта, административният съд е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,