Решение № 4389 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2011 г.

Решение № 4389 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 14555/30.11.2010 г., постановено по адм. д. № 11844/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е наложил на Георги Лозанов Георгиев - председател на Съвета за електронни медии, административно наказание глоба в полза на държавата в размер на хиляда лева за неподаване в срок на декларация по чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси - административно нарушение по смисъла на чл. 34, ал. 1 от същия закон. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Георги Лозанов Георгиев с оплакване, че е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при несъобразяване с целта на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и се приеме, че е подал декларация по реда на чл. 28а от Закона за радиото и телевизията относно обстоятелствата по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, като специалния закон изключващ приложение на общия. Алтернативно, моли да бъде освободен от отговорност поради малозначителност на деянието. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник адв. Любенова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът по делото - Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Четиридесет и първото народно събрание, гр. София, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Обжалваното решение е правилно, постановено е при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество, за неоснователна. Тричленният състав е изяснил фактическата обстановка по спора, обсъдил релевантните факти и изложил обосновани правни доводи. При решаване на спора е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ (изм.), в редакцията към постановяване на съдебния акт, задължава лицата, заемащи публична длъжност, да подадат декларация по чл. 12, т. 1 и 2 в седемдневен срок от избирането, респ. назначаването на публична длъжност. Съгласно чл. 34, ал. 1 от същия закон - лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. Правилно тричленният състав е приел, че в случая са налице законоустановените предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на жалбоподателя Георги Лозанов. Същият е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 17 от ЗПРКИ, встъпил на 7.04.2010 г. в качеството на председател на СЕМ - колегиален орган, създаден със закон. В това си качество е бил длъжен съгласно чл. 12, т. 2 от закона да подаде декларация пред органа по чл. 17, ал. 1 от закона в срока по чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ. Това задължение е изпълнено от лице със закъснение - на 20.05.2010 г. Тези обстоятелства, независимо от изпълнението на задълженията по чл. 28а от ЗРТ, безспорно сочат наличието на извършено нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ (изм.), както аргументирано е приел съдът. В закона не е предвидено изключение от правилото по чл. 12, поради което подаване на декларация по друг закон, макар с идентично или подобно съдържание, не освобождава лицето от възникналото задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ. При тези данни по делото, изводът за извършено от Георги Лозанов, подлежащо на санкция по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ административно нарушение, е в съответствие с материалноправните норми. В случая, с предвиждането от законодателя на административна санкция за това формално нарушение, е отчетен характера на дееца и деянието и засягането на сериозни обществени интереси. Възражението в касационната жалба за малозначителност е неоснователно. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неотносима към казуса, както и тази по чл. 28 от ЗАНН, тъй като административното нарушение е формално и при осъществяване на признаците му законодателят е предвидил налагане на санкция в посочените рамки - от 1000 лв. до 3000 лв. Поради това, при осъществяване на фактическия състав на неизпълнение на задължението чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ съдът разполага с правомощието да прецени релевантните обстоятелства за отговорността на лицето и да наложи санкция в границите, определени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ, но не и да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност поради малозначителност на деянието. При решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя тричленният състав е отчел всички правнозначими факти и правилно е определил санкция в минималния размер, предвиден в закона. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,