Решение № 10298 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13314/2019 г.

Решение № 10298 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13314/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на М. Спасов от [населено място], чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила определение № 625 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 429/2017 г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е оставена без разглеждане жалбата на Спасов срещу заповед № 17-0338-000137/28.02.2017 г. на началника на Районно управление - Самоков за прилагане на принудителна административна мярка и производството по делото е прекратено. Искателят твърди, че е открил ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото - вносна бележка за платена държавна такса за производството пред АССО. Счита също, че е лишен от право да участва в производството, тъй като не е редовно уведомен за разпореждането, с което е задължен да заплати държавната такса за производството. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Ответникът началникът на РУ-Самоков оспорва искането като неоснователно. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно. С определение № 625 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 429/2017 г. Административният съд София-област е оставил без разглеждане жалбата на М. Спасов срещу заповед № 17-0338-000137/28.02.2017 г. на началника на Районно управление-Самоков за прилагане на принудителна административна мярка и е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 АПК - поради неизпълнение на задължителните указания на съда жалбоподателят Спасов в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса за производството 10 лв. и да представи документ за това по делото. Определението е обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд, който с определение по адм. д. № 6802/2019 г. я е оставил без разглеждане като просрочена. Определението е оставено в сила от петчленен състав на ВАС по адм. д. № 11052/2019 г. Влезлите в сила съдебни определения, с които се слага край на производството, се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен, само ако са налице предпоставките, предвидени при извънредните способи за отмяна. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, основанията за който са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Искателят сочи като основание за отмяна на влязлото в сила определение на АССО чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Основанието по чл. 239, т. 1 АПК изисква наличието на открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В това извънредно производство страната разполага с правна възможност да се защити срещу влязъл в сила съдебен акт, когато е била в обективна невъзможност да ангажира по делото всички доказателства, относими към спора, въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност. Основание за отмяна е непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите документи относно факти, които са твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В конкретния случай искателят твърди, че е открил вносната бележка, с която е внесъл държавната такса за производството пред АССО, но тя не му е била известна към момента на изпълнение на задължението, тъй като държавната такса била внесена от майка му. На първо място, вносната бележка, представена към искането за отмяна, изхожда от лицето, поради което не е доказателство, което е новооткрито и което не би могло да бъде известно на страната, въпреки положената от нея грижа. На второ място, жалбоподателят в производството пред АССО е имал задължение, освен да внесе държавната такса, и да представи вносния документ като доказателство за изпълнение на задължението. Ето защо искането за отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно. Неоснователно е и искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Законът предвижда няколко изчерпателно изброени хипотези, в които страната е била лишена от възможност да участва по делото. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Искателят твърди, че не му е надлежно връчено съобщението за постановяване на прекратителното определение № 625 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 429/2017 г. на АССО, чиято отмяна иска, и счита, че е бил лишен от възможността да се защити. Това твърдение не почива на фактите по делото. Спасов е уведомен за постановеното определение и е упражнил правото си на защита срещу съдебния акт, подавайки частна жалба, по която се е произнесъл както тричленен, така и петчленен съдебен състав. В определение № 8997 от 13.06.2019 г. тричленният съдебен състав е посочил, че определението на АССО е връчено на Спасов на 20.08.2017 г. срещу подпис. Ако лицето е твърдяло, че съобщаването на акта не му е връчено по надлежния ред, е имало процесуална възможност да се защити в хода на редовното съдебно производство, но тези твърдения не са основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Предвид изложеното, искането на М. Спасов за отмяна на влязло в сила определение № 625 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 429/2017 г. на АССО е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд