Решение № 3689 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5838/2015 г.

Решение № 3689 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5838/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 16/9.04.2015 г. по административно дело № 280/2014 г. Административен съд - Разград е отхвърлил като неоснователно оспорването, предявено от Фахредин Мехмед Хасан от с. Ясеновец, община Разград, против решение № 43 от 19.11.2014 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Разград, с което е потвърдено отказът на ръководителя на пенсионното осигуряване да възобнови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и личната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателя. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Фахредин Мехмед Хасан, подадена от повереника му адв. Стоян Димитров. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и решаване на делото по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Разград. Ответникът по касация - Директорът на ТП на НОИ - Разград, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С процесното решение № 43 от 19.11.2014 г. по описа на ТП на НОИ - Разград, предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд, в производство по реда на чл. 117 от КСО е потвърдено разпореждане № ПР-100 от 16.09.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Разград, с което във връзка с подаденото от Фахредин Хасан заявление вх. № МП-10564/11.07.2014 г. е постановен отказ за възобновяване от 1.05.2012 г. на спряната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на личната социална пенсия за инвалидност. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването от Фахредин Мехмед Хасан на решение № 43 от 19.11.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Разград, е валидно и допустимо. Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Решение № 43 от 19.11.2014 г. е издадено от Р. Цветкова като изпълняваща правомощията на Директора на ТП на НОИ - Разград, съгласно заповед № 533 от 2.06.2014 г. на управителя на НОИ. Според чл. 117, ал. 4 КСО ръководителят на ТП на НОИ е компетентния орган да постанови решение по жалби срещу разпорежданията на ръководителите на пенсионното осигуряване, като разпоредбата не предвижда изрично възможността този орган да делегира своите правомощия на определено от него длъжностно лице. Следователно, за да е издадено от компетентен орган решението, то следва да са налице условията за издаването му в хипотезата на заместване, поради отсъствието на Директора на ТП на НОИ - Разград. Липсата на материална компетентност на органа, издал индивидуалния административен акт, е винаги основание за неговата нищожност, а съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява нищожността на акта дори да липсва искане за това. За да изпълни правомощията си по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът е длъжен по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК да изиска от ответника да представи преписката по издаването на оспорения акт, включително доказателства за компетентността на органа, издал акта - в случая заповед № 533 от 2.06.2014 г. на управителя на НОИ, и доказателства за издаването на оспореното решение от Цветкова при условията на заместване. Неизпълнението на това задължение в нарушение на принципа на служебното начало в предвидените от закона случаи представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото съдебно решение задължителни указания за изискване от ответника на цялата административна преписка, включително доказателства за компетентност на органа, издал оспореното решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,