Решение № 12916 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 77/2018 г.

Решение № 12916 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 77/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуален представител, срещу решение № 395/13.11.2017 г. по адм. дело № 209/2017 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова заповед № 448/5.06.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - З. Копчев, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно е прекратено служебното правоотношение на Копчев на длъжност "директор" на Бюро по труда - Смолян, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради получена възможно най - ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността "неприемливо изпълнение" с период за оценяване от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл., в предвидената писмена форма, като са изложени фактическо и правно основание за нейното издаване. Изложени са мотиви, че годишната оценка "неприемливо изпълнение" е в нарушение на приложимото материално право - чл. 18, ал. 1 и чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, тъй като оценката за изпълнението в частта за показаните компетентности не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, липсва каквато и да е било конкретика защо се приема наличие на "дефицит в управленската компетентност, работата в екип, ориентация към резултати и фокус към клиента. Не е налице и изискването на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА оценяваният едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния план, както и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Освен това видно от междинната среща, коментарът на оценяващия ръководител на нея е изцяло позитивен, липсват каквито и да е било индиции за неизпълнение на целите по индивидуалния работен план, поради което и процедурата по оценяване не е безпристрастна, същата е опорочена и годишната оценка е в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Решението е правилно. Обосновани са констатациите, както относно допуснатото нарушение на приложимото материално право, така и относно изискването на чл. 76, ал. 7 ЗДСл. за безпристрастна годишна оценка въз основа на обективно установими обстоятелства и факти. Както установените на междинната среща, така и посочените във формуляра факти относно годишното изпълнение на целите сочат в по-голямата си част 100 процента изпълнение на постановените цели, какъвто е обоснованият анализ на АС на всяка цел по отделно и констатираните факти. Предвид изложеното установените факти не могат да мотивират твърденията на административния орган за неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния план. Обоснован е изводът, че относно втората кумулативно необходима предпоставка, за да е налице "неприемливо изпълнение" - оценяваният да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 към чл. 15 НУРОИСДА, липсват каквито и да е било факти, обосноваващи подобен извод. Предвид изложеното правилен е изводът на АС, че е налице допуснато нарушение на материалния закон, така и на процедурата за годишно оценяване, което е основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради получаването на най - ниската възможна годишна оценка на изпълнението на длъжността. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение в брой в размер на 510 (петстотин и десет) лева, платими от Агенцията по заетостта. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,