Решение № 401 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 327/2008 г.

Решение № 401 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 327/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по §.2, ал. 12 ПР на ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената на 24.10.2005 г. молба от М. Х. Л. за отмяна на влязлото в сила решение от 11.10.2005 г. по гр.д. № 1083/2004 г. на Върховния касационен съд на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Поддържа, че правото му на защита е било накърнено, тъй като е поискал да бъде отложено разглеждането на делото в съдебно заседание на 9.05.2005 г. на основание чл. 107 ГПК, но неговата молба незаконосъобразно не е била уважена и делото е разгледано без негово участие. Ответникът О. на е. в България "Ш" чрез пълномощника си поддържа, че молбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховния касационен съд, като обсъди оплакванията на молителката и като провери данните по делото, намира следното: Молбата е неоснователна. С атакуваното решение ВКС е оставил в сила решение от 30.10.2003 г. по гр.д. № 1866/2001 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения срещу молителя иск с правно основание чл. 108 ЗС. За проведеното съдебно заседание, в което е бил даден ход за разглеждане на делото по същество и след което е постановено атакуваното решение молителят е бил призован с призовка на 19.09.2005 г., редовно оформена по правилата на ГПК. Съдът в съдебно заседание като е установил, че призовката е изпратена на адрес, посочен от страната - бул. "М" № 45, ет. 4, ал. 2 и е получена от бащата на молителя Х. Л., като е оформена с подпис на получател и връчител, е приел в съответствие с процесуалните правила призоваването за редовно. С молба от 28.09.2005 г. молителят действително е поискал да се отложи разглеждането на делото на 29.09.2005 г. за друго съдебно заседание пред ВКС, като в същата е посочил, че не е редовно призован. Съдът като е констатирал, че по молба на процесуалния представител на молителя - А. А. съдебното заседание, насрочено за 9.06.2005 г. е било вече веднъж отложено, тъй като е прието, че са налице предпоставките на чл. 107 ГПК (отм.) - поради внезапно, заболяване на адвоката и на молителя, е приел, че молителят е имал възможност от тогава да си осигури защитата. При тези данни Върховният касационен съд, петчленен състав приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) страната може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото. Разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото - поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.), която предвижда, че когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката, при което не е накърнено правото на участие на страната и съответно възможността й да организира защитата си по делото. На основание чл. 64 ГПК (отм.) молителят следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 200 лева. Предвид изложените съображения ВКС, петчленен състав