Решение № 588 от 18.11.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200820/2024 г.

Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимия Н. В. Б. срещу Присъда №1 от 29.01.2024 год. по ВНОХД№696/2023 год. по описа на Окръжен съд – София. Оплакванията в касационната жалба са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. В тази връзка се моли да се отмени атакуваната присъда и оправдае подсъдимия. В хода на производството пред ВКС не се явяват подсъдимият и неговият защитник. Представителят на Върховна прокуратура е на мнение, че жалбата е неоснователна и не са налице посочените касационни основания. Присъдата на Окръжен съд - София е обоснована и законосъобразна и според него следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С Присъда №21 от 12.06.2023 год., Районен съд - Ботевград по НОХД№265/22 год., е признал подс.Н. В. Б. за невиновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК, като на основание чл.304 НПК го е оправдал. Със същата присъда съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото. С Присъда №1 от 29.01.2024 год. по ВНОХД№696/2023 год., Окръжен съд - София е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е обявен подс.Н. В. Б. за невинен, като е признал същия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при „общ“ режим на изтърпяване. Осъдил е подсъдимия за разноските по делото, а по отношение на веществените доказателства е потвърдил протестираната присъда. По отношение на наведените основания в касационната жалба: В касационната жалба като довод за отмяна на присъдата и оправдаване се сочи, че окръжният съд на стр.6 и стр.7 от своите мотиви описва фактическа обстановка, която не кореспондира с посочената в обвинителния акт и не е подкрепена от доказателствата по делото. Това, според касационната жалба, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е взел мерки за разкриване на обективната истина, както и в аналитичната си дейност не е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства, като по този начин е достигнал до фактология, която е в противоречие със събраните по делото доказателства, а оттам е нарушил и материалния закон. Настоящият състав на ВКС прецени, че това възражение е неоснователно, тъй като видно от обвинителния акт от една страна и мотивите на окръжния съд от друга страна не е налице такова съществено разминаване с фактическата обстановка в обвинителния акт и събраните доказателства, за да се приеме, че е налице превратно тълкуване и възприета фактология в разрез с доказателствата по делото. Едно от възраженията на защитника е за това, че не било подкрепено от доказателствата по делото посоченото в мотивите, че през месец март В. и Б. били в тежко финансово състояние и нямали средства за издръжка. Твърди се, че това не почива на доказателства по делото и е погрешна интерпретация при анализа, което изкривявало обективната истина. От една страна следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че въпросното изречение посочено както в обвинителния акт, така и в мотивите на окръжния съд не кореспондира с доказателствата по делото не може да се приеме като порок от категорията на съществените, който да е основание за отмяна и връщане или до такава степен да изкривява анализа на доказателствената съвкупност, че е да причината за погрешен краен извод. Приетото за тежко финансово състояние на двете лица само по себе си не рефлектира върху основния факт, а именно наличието на доказано изпълнително деяние. От друга страна, не може да се приеме възражението за неналичието на доказателства свързани с въпроса за липсата на средства и оттам погрешен анализ и интерпретация на събраната доказателствена маса. Видно, както от одобреното споразумение, с което подсъдимият към онзи момент Васил Спасов В. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение с отбелязаното в обвинителния акт, включително и за тежкото финансово положение, така и от обстоятелството, че при снемане на самоличността се установява, че В. и Б. са безработни и, че Б. има семейство, за което да се грижи, а от декларациите за семейното и имотното му състояние на л.105 от досъдебното производство се установява, че семейството му се състои от двама души, няма трудово възнаграждения и не притежава имоти и МПС. В тази връзка анализът на доказателствата по делото не противоречи на събрания материал в досъдебното и съдебното производство. По отношение на възражението, че за първи път в приетата от окръжния съд фактическа обстановка фигурира, че В. и Б. предварително са занесли на местопрестъплението описаните технически средства, за да може впоследствие да ги използват при противозаконното отнемане на инкриминираните кабели, то буквално погледнато е вярно, но същото не може да се приеме като нарушение, което опорочава мотивите на въззивната инстанция и видоизменя по такъв начин приетата фактическа обстановка, че да доведе до неяснота на обвинението и оттам до неразбиране от страна на Б. за какво точно деяние става въпрос. Действително, окръжният съд на стр.7 от мотивите отбелязва, че В. и Б. предварително са укрили въпросните технически средства, което не фигурира в обвинителния акт, но същото само по себе си е реакция на всичко онова, което е събрано като доказателствен материал. Следва да се обърне внимание, че в обвинителния акт прокуратурата приема, че двете лица са отишли заедно с въпросните технически средства в деня на престъплението. Съдът от друга страна приема, че предварително са били занесени и укрити там, като се позовава на свидетелските показания на св.М. Н. А., който заявява, че двете лица не са носили със себе си инструменти. От друга страна от прочетените показания на свидетелите Д. Д. и П. В. се установява, че същите са видели въпросните две лица, които са копаели в ляво от пътя. Когато са ги попитали какво правят те са избягали и един от двамата, а именно подс.Б., е бил заловен, а впоследствие се разбрало и че другият е В. и също бил издирен. В този смисъл е неоснователно твърдението на защитата, че съдът не е изследвал обективно истината като е приел, че същите са копаели на процесното място. Самите инструменти били предадени от Б. с протокол за доброволно предаване от 11.03.2022 година. В тази връзка не може да се приеме и възражението за невярна интерпретация на доказателствата по делото за това обстоятелство и именно поради това твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение и тук е неоснователно. За пълнота следва да се отбележи и още нещо, че съдът не е строго задължен да възпроизвежда буквално фактическата обстановка от обвинителния акт. Същият може да се отклони от съдържанието на описаното от държавното обвинение, но разбира се в рамките на допустимото без да променя съществени елементи свързани с изпълнителното деяние и квалифициращите обстоятелства. В случая, дори и хипотетично да се приеме, че съдът неправилно е приел фактология, която се различава от тази в обвинителния акт, то същата касае не съществените елементи от изпълнителното деяние, което само по себе си е възприето по начина описан от прокуратурата и събраните доказателства, които от своя страна са категорични за наличието на авторство и вина, което е важното по разглеждания въпрос. Същото се отнася и по отношение на твърдението в жалбата за това кога св.Н. е трябвало и дали въобще е знаел защо Б. отива в ресторант в местността “П. х.“. Последното е един несъществен елемент от фактологията и по никакъв начин не рефлектира върху основния такъв и цялостната оценка и анализ на доказателствата по делото. По отношение на това, че съдът действал по-скоро като държавно обвинение на стр.5 и 9 от мотивите не може да се приеме с оглед на обстоятелството, че тези твърдения са напълно голословни и не кореспондират с нито едно доказателство установяващо такава предубеденост и заинтересованост на съдебния състав. Напротив, окръжният съд е анализирал доказателствената съвкупност детайлно, спрял се е на това защо кредитира едни доказателства, а други не, обосновал е тезата си защо следва да се отмени присъдата на първата инстанция по отношение на вината и къде са допуснатите закононарушения при анализа на първата инстанция. Тоест, въззивната инстанция е изпълнила изцяло своите задължения като контролна и е депозирала мотиви, които отговарят на стандартите възприети от НПК за това. В този смисъл не може да се възприеме тезата за превратно тълкуване, липса на кореспонденция между твърдяното и събрано като доказателства и краен акт, който е постановен в нарушение на обективната истина. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение,