Решение № 769 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2013 г.

Решение № 769 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на Веселин Панайотов Борисов от гр. София, против Решение № 1623/08.03.2013 г., постановено по а. д. № 10912/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Борисов против Заповеди № НК-27/26.10.2012 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и Заповед № СОС-14/26.10.2012 г. на същото длъжностно лице, с която е прекратено служебното правоотношение на Борисов в БАБХ. Недоволен от решението, Борисов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отменят процесните заповеди на директора на БАБХ. Претендира за направените разноски по делото. Ответната страна - изпълнителният директор на БАБХ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на решението на АССГ. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от АССГ. Фактическите изводи на съда, на практика не се оспорват от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съдебния състав относно спазването на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваните заповеди и квалификацията на деянията му като дисциплинарни нарушения. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. По посочената причина, ВАС не е в състояние да се произнесе по него. В хода на общата проверка на обжалваното решение, по наведените доводи за неговата неправилност, ВАС не констатира допуснати такива нарушения. Следва да се посочи, че в касационната жалба се излагат множество твърдения за допуснати от дисциплинарно наказващия орган, на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваните заповеди, а не на съдопроизводствените правила. Същите, ако се установят и докажат и с оглед процесуалния етап, на който е делото, могат да бъдат квалифицирани като нарушения на материалния закон, а не на съдопроизводствените правила. Доводът за необоснованост на решението касае само един фактически извод на АССГ (относно изложеното на стр. 5 от обжалваното решение, края на предпоследен абзац), а именно, че "Борисов е можел да дава методически указания чрез неговия директор, но пряко не (е) можел да се меси в работата на инспекторите". Твърдението, че АССГ при постановяване на акта си не е взел предвид Заповед № СО-674/29.08.2012 г. (л. 17) на изпълнителния директор на БАБХ, се явява вярно и обосновано. Действително, видно от текста на така посочената заповед, за периода 27.08.2012 - 26.09.2012 г., на жалбоподателя е възложено да замества директора на Дирекция "Граничен контрол" (ДГК), отсъстващ поради ползване на отпуск. Този факт обаче не доказва, че изпълнявайки длъжността "директор на ДГК", Борисов е имал правомощия да разпорежда на служителите на БАБХ, изпълняващи дейността си на граничните пунктове, какви конкретни действия да предприемат при възникнали ситуации. Ако действително той е притежавал такива правомощия, на основание общите принципи за разпределяне тежестта на доказване в процеса, е следвало да представи доказателства в тази насока. Такива липсват по делото. Нещо повече - видно от чл. 26, т. 1 на Устройствения правилник на БАБХ (редакция ДВ, бр. 48/2012 г.), тази дирекция като цяло "методически ръководи и координира дейностите на ОДБХ, свързани с граничния контрол". Видно от функциите и задачите, които ДГК притежава и изпълнява, сред тях липсват такива във връзка с разрешаването на конкретно възникнали казуси при упражняване на граничния ветеринарномедицински и санитарен контрол. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е развит в няколко насоки: Твърди се от касатора, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 93, ал. 1, чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и чл. 35 от АПК. Тези твърдения са неоснователни. Твърдението, че са поискани обяснения от Борисов, без да са конкретизирани нарушенията, за които се искат те, е невярно. Действително, в Писмо (покана) изх. № 5876-Ю/11.10.2012 г. (л. 82) на изпълнителния директор на БАБХ до Борисов не са изрично посочени нарушенията, за които се искат обяснения. В него обаче са изброени документите, в текста на които са подробно описани действията на жалбоподателя, преценени като нарушения. Нещо повече - на стр. 2 от писмото е посочено, че Борисов следва да се яви за изслушване "относно констатациите, дадени в описаните документи, които са повод за образуваното против Вас дисциплинарно производство". Въпреки непрецизната формулировка в началото на писмото, с последващата промяна се вижда, че обясненията са по повод конкретни факти и констатации. Именно така е възприето и нареждането от страна на Борисов, видно от дадените негови обяснения вх. № 12093/18.10.2012 г. (л. 77). Изброявайки същите документи, той е дал обяснения за собственото си поведение. Неосновано на текста на законова норма е твърдението, че чл. 96, ал. 1 от ЗДСл изисква от дисциплинарно наказващия орган да събере обясненията и посочените от служителя доказателства и едва след преценката им, да разпореди евентуално образуването на дисциплинарно дело пред Дисциплинарния съвет (ДС) на съответната администрация. Такъв извод не следва от нормата на закона. Чл. 93, ал. 1 ЗДСл изисква преди налагането на наказание, дисциплинарно наказващият орган да приеме писмените обяснения на служителя и да го изслуша. Липсват пречки всички действия по изясняването на обективната истина за случая да се извършват едновременно. При това, самият ДС е само помощен орган за дисциплинарно наказващия такъв и неговото решение с нищо не го обвързва или задължава. Невярно е и твърдението, че "нито ДС, нито дисциплинарно наказващият орган са обсъдили дадените от служителя обяснения, преди да вземат решение .. .". В Протокола от 18.10.2012 г. (л. 39) от второто заседание на ДС изрично е посочено (стр. 1 и 2), че ДС е разгледал допълнително представените документи, под т. 8 от който е описано посоченото по-горе писмено обяснение на Борисов. Т. е. ДС е запознат с тях и ги е съобразил при изготвяне на решението си от 18.10.2012 г. (л. 28). Същите обяснения впрочем, са подробно възпроизведени в на стр. 6 от решението на ДС, който факт сочи, че са и съобразени. Твърди се, че изводът на съда за налична забрана за внос на мляко и млечни продукти от Турция е в противоречие с материалния закон - Регламент (ЕС) № 605/2010 г. Действително, Видно от Приложение I към регламента, Турция е сред третите страни, от които е разрешен внос на мляко и млечни продукти, колона В - т. е. тя е посочена като страна, в която съществува риск от болестта шап. В същото време обаче, за да се реализира вноса им, тези продукти трябва да отговарят на изискванията, посочени в чл. 4 от същия регламент - т. е. задължително да са преминали някой от посочените там видове топлинна обработка. Този факт трябва да бъде документиран чрез представянето на съответни сертификати, каквито за въпросната пратка липсват. Не отговаря на действителността и твърдението, че мотивите на съда относно възможността за връщане на иззетите млечни продукти в страната по произход били непоследователни и нелогични. Такава възможност липсва в нормативната база на страната ни. Процедурата на действие е уредена за продукти, предназначени за търговски цели и за такива за лична консумация. При наличието на твърдение за втората хипотеза, правилно и в съответствие с чл. 200 от Закона за ветеринарномедицинската дейност те са иззети и в последствие - унищожени. Същото разрешение е дадено и в чл. 6, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 206/2009 г. на Комисията. При наличието на посочената строга законова регламентация на действията на дежурните гранични инспектори, "указанията" на жалбоподателя да се върнат продуктите на превозвача, техен собственик, съставляват нарушение на служебните му задължения. Твърдението, че Борисов само е препоръчал правилното прилагане на европейското законодателство, се явява необосновано. Служебно той не е бил натоварен с разрешаването на случая и липсва основание за намесата му въобще. Безпредметно при това, е даването на именно такива "препоръки", когато въобще липсват данни за нарушения, допуснати от разпитаните като свидетели служители на БАБХ Жечо Добчев и Мариана Шумова. Процесуалният представител на изпълнителния директор на БАБХ е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. С оглед изложените фактически и правни изводи, същото се явява основателно. Следва, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден Борисов да заплати на БАБХ сумата 150,00 лева. При служебната проверка на решението ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.