Решение № 11176 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10738/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от община Несебър, чрез редовно упълномощен процесуален представител, против решение 4876/27.06.2024 г., постановено по адм. д. 629/2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на община Несебър срещу писмо изх. 17-51/08.02.2023 г. на началника на СГКК Бургас. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което моли за неговата отмяна. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Служба Геодезия, картография и кадастър Бургас не взема становище по касационната жалба. Ответниците ВИВЕМ-С ООД, Г. Н. М., Т. Д. Х., И. П., Т. П., С. Г. К., М. С. П. не излагат становище по касационната жалба. Ответникът В. Т. Ж., чрез адвокат Ж. Дервенов, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът С. В. В. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Община Несебър срещу писмо изх. 17-51/08.02.2023 г. на началника на СГКК Бургас, с което на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради наличие на спор за материално право, е отказано да бъде извършено изменение на кадастрална карта (КК) и кадастрален регистър (КР) на [населено място], одобрени със заповед РД-18-58/16.04.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК по отношение на поземлен имот 61056.502.498 по КК, чрез нанасяне на имот с проектен идентификатор 61056.502.653, с площ от 770 кв.м, който представлява второстепенна улица, предвидена с одобреното със заповед 280/18.07.1995 г. на кмета на Община Несебър частично изменение на ЗРП на [населено място] и попълване на кадастрален план, в резултат на което изменение се променят площта на ПИ 61056.502.498 от 6329 кв.м на 5560 кв.м, както и неговите кадастрални граници. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Като такъв същият е законосъобразен - издаден е в предвидените от закона форма и съдържание, от материално и териториално компетентен орган, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в кръга на неговите правомощия и при правилно прилагане на материалния закон и административнопроизводствените правила. Преценена е като правилна квалификацията на исканията на молителя като такива по чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР. Според съда от данните по делото не се установяват доказателства имотът, отреден за улица с влязла в сила заповед 280/18.07.1995 г. на Кмета на Община Несебър да е бил завзет по реда на чл. 105 ЗТСУ (отм.) и одобрената регулация да е била приложена по реда на ЗТСУ (отм.) или по реда на сега действащия ЗУТ. Установено е от друга страна, че всички заинтересовани лица, подали възражение срещу исканото изменение са доказали легитимацията си като собственици на определени идеални части от ПИ 61056.502.498, поради което е доказано и че чрез нанасянето на ПИ с проектен идентификатор 61056.502.653, с площ от 770, с което се редуцира площта на ПИ 61056.502.498 от 6329 кв.м на 5560 кв.м и се променят неговите кадастрални граници, се накърняват собственическите им права. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел за законосъобразен извода на административния орган за наличие на спор за собственост по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът е извършил фактически установявания по спорните въпроси и при изяснена фактическа обстановка е достигнал до изводи, съответни на материалния закон. Настоящата инстанция намира за правилен решаващия извод на първоинстанционния съд за липса на непълнота или грешка по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както и за наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението в § 1, т. 16 от ДР ЗКИР следва да съществуват несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Корекцията на непълноти и грешки е в правомощията на службите по геодезия, картография и кадастър, които съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотите или грешките се допълват или поправят въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В този смисъл съдебно - техническата експертиза, приета по делото посочва, че документи за прилагането на одобреното със заповед 280/18.07.1995 г. на кмета на Община Несебър, с която е одобрено частично изменение на ЗРП на [населено място] и попълване на кадастрален план за имот IV-479, кв. 22 по плана на [населено място], предвиждащо създаване на улица с обръщател о.т. 230, 230а, 230б, 230в, съгласно приложения проект със съответните цветове и сигнатури не са били открити. С оглед на това правилно съдът е приел, че доколкото такива доказателства не са установени по делото, то одобрената през 1995 г. улична регулация не е била приложена нито по реда на ЗТСУ (отм.), нито по реда на сега действащия ЗУТ. Поради това и не е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 3 /2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри в относимата й редакция към датата на одобряване на кадастралната карта, според която границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани. Затова и правилно площта, отредена за улица е включена в обхвата на ПИ 61056.502.498 при одобряване на КККР през 2008 г. и тъй като границата на ПИ 61056.502.498 откъм североизток отговаря на действителното състояние-материализирана на място, настоящата инстанция споделя извода, че не е налице грешка в КК по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. На самостоятелно основание е разгледан и въпросът за липса или наличие по делото на спор за материално право по отношение на ПИ 61056.502.498. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Според нормата на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри спор за материално право по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Заинтересовани лица", съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР, във връзка с разпоредбата на чл. 54 ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В процесния случай, според съда Община Несебър се легитимира като собственик на ПИ с проектен 61056.502.653 с площ от 770 кв.м, позовавайки се на заповед 280/18.07.1995 г. на кмета на Община Несебър. Със същата е било одобрено частично изменение на ЗРП на [населено място] и попълване на кадастрален план за имот IV-479, кв. 22 по плана на [населено място], предвиждащо създаване на улица с о.т. 230, 230а, 230б, 230в, съгласно приложения проект със съответните цветове и сигнатури. Настоящата инстанция не споделя извода на решаващия съд, че заповедта има директно вещноправно действие и Община Несебър е придобила собствеността върху тази част от имота, отредена за улица, тъй като пряко отчуждително действие по ЗТСУ има само дворишнорегулационният план- чл. 110 и следващите ЗТСУ, а по всички други регулационно- застроителни планове следва да е налице отчуждаване и обезщетяване за завземането на отчуждения имот-чл. 63 до чл. 109 ЗТСУ /отм/. Тъй като съдът не може в това съдебноадминистративно производство да се произнася по правата на собственост, а само следва да вземе предвид претенцията на оспорващия регулационните граници и предвидената улица да бъдат отразени като кадастрални граници, като изследва относимите въпроси за тази претенция, включително налице ли е спор за материално право. В конкретния казус Вивем-С ООД, Г. Н. М., Т. Д. Х., В. Т. Ж., И. П., Т. П., С. Г. К., С. В. В. и М. С. П., са депозирали по административната преписка възражения против заявеното изменение, придружени с доказателства, представляващи нотариални актове за продажба и дарение, за придобити права на собственост върху идеални части от ПИ 61056.502.498. От посоченото става явно, че в настоящия случай за частта, отредена за улица по заповед 280/18.07.1995 г. на кмета на Община Несебър се противопоставят различни права на различни правни субекти, поради което правото на собственост на искателя върху частта от имота, предмет на изменението е оспорена и поради това е налице спор за материално право, както заносъобразно е приел и административният орган и рещаващия съд. Разрешаването със сила на присъдено нещо на спорове относно права на собственост е в компетентността на гражданските съдилища. Затова неоснователно е твърдяното в касационната жалба правомощие на съда по настоящото производство да се произнесе по същество на спор, повдигнат във връзка с отчуждителното действие на заповед 280/18.07.1995 г. на кмета на Община Несебър и вещноправните последици от нея. В производството по отстраняване на непълноти и грешки по чл. 51 и следващите ЗКИР, в правомощията на администрацията и административния съд е да проверят единствено от външна страна наличието на доказателства за вещни права (в случая на собственост), както правилно е сторено в настоящите административно и първоинстанционно съдебно производство. Наличието на спор за материално право е пречка да бъде допуснато заявеното изменение в кадастралната карта и регистър. Спрямо установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил и материалния закон и поради застъпването на противопоставими претенции за собственост е изведен мотивиран извод за наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед всичко изложено, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този резултат на касатора не се дължат разноски. Ответниците по касационната жалба ВИВЕМ-С ООД, Г. Н. М., Т. Д. Х., И. П. и Т. П., С. Г. К., М. С. П. не претендират присъждането на разноски. На ответника по касационната жалба В. Т. Ж. следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лв. съобразно договора за правна помощ и съдействие и представен списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,