Решение № 219 от 13.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1252/2011 г.

Решение № 219 от 13.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1252/2011 г., III н. о., НК, докладчик Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК. Касационното производство е образувано по искане за възобновяване на наказателно производство от осъдения А. С., /наименовано заявление/ и е насочено срещу решение № 6/3.01.2011 г., постановено от състав на Софийски градски съд по в ч н д № 5156/2010 г., с което е изменено определение от 23.09.2010 г. по описа на Софийски районен съд, 18-ти наказателен състав, постановено по ч н д № 10545/2010 г. по описа на същия съд. Осъденият иска по реда на възобновяването да се отмени решението на СГС в частта, с която на основание чл. 68 от НК е постановено наказанието лишаване от свобода за срок от три години по н о х д № 238/00 на РС - Монтана да се изтърпи отделно от общото най-тежко наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично. За негов служебен защитник е назначена адвокат И. К. от САК, която поддържа искането за възобновяване и ново групиране на наказанията с включване в съвкупността и осъждането по н о х д № 238/2000 г. на Монтанския районен съд. Същото поддържа в заключението си и прокурора от ВКПр, който счита, че деянието, предмет на н о х д 14777/2006 г., по описа на СРС, 18-ти състав, е извършено преди влизането в сила на присъдата по н о х д / 238/2000 г. на Монтанския районен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С атакуваното решение е изменено определение на СРС, 18-ти състав по ч н д № 10545/2010 г., по описа на същия съд, като е отменено в частта за определяне на общо наказание между присъдите по н о х д № 238/2000 г. на Монтанския районен съд и по н о х д № 139/2002 г. на РС - Враца. На основание чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на пет години и шест месеца, като са групирани наказанията, наложени по н о х д № 139/2002 г. на РС - Враца и н о х д № 14777/2006 г. на СРС, НК, 18-ти с-в. На основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода за срок от три години по н о х д № 238/2000 г. по описа на РС - Монтана е постановено да бъде изтърпяно отделно от общото най-тежко наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода. Изменено е определението и по приложението на чл. 25, ал. 2 НК, като е постановено да бъде приспаднато изтърпяното наказание по н о х д № 238/2000 г. по описа на РС-Монтана, считано от 26.05.2010 г. В останалата част определението на СРС е потвърдено. При проверката по делото не се установиха твърденията в искането за възобновяване на наказателното производство по в ч н д № 5156/2010 г., с което е изменено определение от 23.09.2010 г. по описа на Софийски районен съд, 18-ти наказателен състав, постановено по ч н д № 10545/2010 г. по описа на същия съд, поддържаното от служебния защитник пред настоящата инстанция и тезата в заключението на прокурора от ВКПр. Видно от приложената справка за съдимост на осъдения С., на групиране подлежат наказанията наложени по н о х д № 139/2002 по описа на РС - Враца, по което присъдата е влязла в сила на 14.08.2008 г., за деяние извършено на 19.04.2001 г. и по н о х д № 14777/2006 г. по описа на 18-ти наказателен състав на СРС, по което присъдата е влязла в сила на 18.05.2009 г., за деяние извършено на 23.03.2006 г. Изпитателният срок за условното осъждане по н о х д № 238/2000 г на Монтанския районен съд, по което присъдата е влязла в сила на 14.09.2002 г. е изтекъл на 14.09.2006 г., т. е. след извършване на деянието предмет на н о х д № 14777/2006 г.. Това е причината за това наказание да бъде активирана условната присъда по н о х д № 238/2000 г. и наложеното наказание от три години лишаване от свобода да остане извън съвкупността подлежаща на групиране. При проверката се установи, че въззивният съд е съобразил информацията от ГД "Изтърпяване на наказанията" и е изменил определението на първостепенния съд, като приспаднал изтърпяването на това наказание от 26.05.2010 г. Поради изложеното в касационното производство не се установиха основанията посочени от осъдения А. С. за възобновяване на частното въззивно наказателното производство по дело № 5156/2010 г. по описа на СГС и искането му следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение