Решение № 12556 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2017 г.

Решение № 12556 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Й. К. от гр. П. срещу Решение № 345 от 9.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1479/2016 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Сочи, че ангажираните свидетелски показания установяват получените от него дарения, които е следвало да се отчетат при определяне на началното салдо на паричния поток за 2009 г. Възразява, че не е установено, че недекларираните доходи са от трудова дейност, поради което за тях не се дължат ЗОВ. С писмена защита по съществото на спора релевира доводи за нищожност на РА поради липса на удостоверения за квалифицирани електронни подписи на издателите на РА, както и поради неиздаването му от органа, възложил ревизията без да са налице някой от предвидените в чл. 7, ал. 3 ДОПК условия. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- П., чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615005976-091-001/7.03.2016 г., поправен с РА № П-16001616056818-003-001/30.03.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта, потвърдена с Решение № 317 от 25.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП относно допълнително установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. - 2013 г., ведно със следващите се лихви за забава, както и задължения за ЗОВ и начислените лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. След анализ на заключението по проведената ССчЕ и събраните гласни доказателства, решаващият състав е счел, че те не опровергват презумптивната вярност на фактическите констатации в РА. Преценил е, че при определянето на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК ревизиращите са събразили всички относими към лицето обстоятелства, в резултат на което точно са определили подлежащите на облагане доходи. Посочил е още, че на основание чл. 124а ДОПК правилно са изчислени дължимите ЗОВ и лихви, като в обобщение е приел, че РА в атакуваната му част е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решеине е валидно и допустимо, но неправилно поради неизясняване на спора от фактическа страна. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК първоинстанционният съд не е дал указания на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Действително, едва пред касационната инстанция ревизираният е релевирал твърдение за нищожност на РА като подписан с неквалифицирани електронни подписи, но изясняването на това обстоятелство е определящо за преценката на действителността на оспорения акт. Именно поради това първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответника да представи удостоверения за квалифициран електронен подпис на издателите на акта, отговарящи на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП. Тъй като това не е сторено и относно тези обстоятелства не са формирани никакви фактически констатации, за настоящата инстанция е препятствана възможността да извърши материалноправна преценка на валидността на оспорения РА. Аналогично, при направено едва в писмената защита по същество пред касационната инстанция възражение за нищожност на РА поради неиздаването му от органа, възложил ревизията, настоящият състав не би могъл да изследва за пръв път релевантните факти и обстоятелства, обуславящи отговора на въпроса налице ли са били предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване на преписката и възлагането й на Г. С. В тази връзка първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответника да комплектова административната преписка като приложи и посочените в Решение № Р-16001615005976-098-001/13.11.2015 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - П. 2 бр. заповеди от 11.11.2015 г. Тяхната липса по делото осуетява проверката за законосъобразност на разпореждането на горестоящия орган за изземване на преписката и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство налага отмяната на първоинстанционното решение и връщането му на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва изрично да укаже на ответника, че не сочи доказателства, че електронните подписи на издателите на РА са квалифицирани съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП, както и, че следва да комплектова административната преписка с посочените в Решение № Р-16001615005976-098-001/13.11.2015 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - П. две заповеди от 11.11.2015 г. В зависимост от ангажираните в изпълнение на указанията доказателства, решаващият състав следва да формира конкретни фактически и правни изводи досежно следните релевантните обстоятелства - квалифицирани ли са електронните подписи на издателите на РА, същият издаден ли е от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, ако ли не - налице ли е някое от предвидените в чл. 7, ал. 3 ДОПК условия за изземване на преписката от компетентния орган и възлагането й на друг равен по степен орган. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение