Решение № 9612 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2014 г.

Решение № 9612 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив срещу решение № 2680 от 28.11.2013 г. по адм. д. № 1530/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 7869/2012 г. от 09.07.2012 г., издадена от ВРИД началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, с която на Пламен Георгиев Стоянов на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че при издаването на процесната заповед не са изложени мотиви относно неизпълнение на изискванията, предвидени кумулативно в нормата на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, наличие на влязло в сила наказателно постановление, с което на лицето е наложено административно наказание "глоба", което не е заплатено от нарушителя, изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП /в който срок по силата на законовата разпоредба наказателното постановление замества контролния талон и водачът има право да управлява МПС легитимирайки се с него/ и констатирано управление на МПС след тази дата, следва да се наложи мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Административният орган не е посочил наличието на влязло в сила наказателно постановление, с което на жалбоподателя да е наложено административно наказание "глоба", която да не е изплатена, респективно към процесната дата да е изтекъл срокът по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, след изтичането, на който едномесечен срок водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с наказателното постановление вместо с контролния талон. Само изписването на правната норма и формалното посочване, че водачът "не носи свидетелство за управление на МПС, не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС от съответната категория, не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на тази категория актове. В издадената заповед от страна на административния орган не са изложени съображения за правнорелевантните факти и обстоятелства, свързани с приложението на законовата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Изложената в оспорената заповед фактическа обстановка е ирелевантна и няма отношение към приложимата правна норма. Обстоятелството, че са съставени АУАН и НП по посочените нарушения не изключва задължението на административния орган да посочи наличието на обстоятелствата, с които законът свързва приложението на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е немотивирана. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който управлява МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 - до заплащане на дължимата глоба. Текстът на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП сочи, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Обоснована е преценката на съда, че административният орган не е изложил мотиви за правнорелевантните факти и обстоятелства, свързани с приложението на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, на което основание е наложил мярката. Изложените в акта фактически основания не обосновават приложението на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Липсват мотиви относно наличие на нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, което е основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ мерките по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП да се прилага с мотивирана заповед от съответния административен орган. В заповедта не са посочени обстоятелства и доказателства за наличие на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Налице е нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП при издаване на оспорената заповед, което е основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е било необходимо органът да излага допълнителни мотиви, тъй като наказателното постановление е било част от преписката по издаване на административния акт и органът се е ползвал от материалите по наказателното постановление, като и че няма изискване издаденото наказателно постановление № 7869/2012 г. да е влязло в сила. Доводите, че нарушителят не е носил контролен талон към свидетелството за правоуправление, а съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП двете се носят неразделно не означава, че е посочено фактическото основание за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Сочи се от жалбоподателя че наказателното постановление е било обжалвано, а съгласно чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон до влизане в сила на наказателното постановление или решението на съда при обжалване. В заповедта не е посочено, че водачът не носи наказателното постановление, което замества заповедта. Насрещната страна е представила заверено копие от решение по н. ах. д. № 5021/2013 г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 7869 от 27.07.2012 г. издадено от ВРИД Началник сектор ПП към ОД МВР- Пловдив, в частта, с която на Пламен Георгиев Стоянов е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДП, като е отменено наказателното постановление в останалата му част, с която са наложени административни наказания -глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 100, ал. 2 от ЗДП, глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а ал. 1 пр. 1 от ЗДП и са отнети 8 бр. контролни точки, глоба в размер 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДП, и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДП. Решението е влязло в сила на 29.10.2013 г. Заповедта за налагане на процесната принудителна административна мярка е от 09.07.2012 г., когато е извършено и нарушението, следователно към момента на проверката, наказателното постановление не е било влязло в сила и както правилно е приел съда, не е мотивирано основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. В издадената заповед не е посочено като фактическо основание, че водачът не носи наказателното постановление, което заменя контролния талон за период от един месец след влизането в сила на наказателното постановление. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение