Решение № 5490 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2012 г.

Решение № 5490 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Петков Петков, допълнително уточнена с молба, срещу решение № 567 от 12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 11/2012 г. на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - началникът на Шесто районно управление "Полиция" (РУП) - Пловдив не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив отхвърля жалбата на касационния жалбоподател против заповед рег. № ЯЗ/06-305/11 от 13.12.2011 г. на началника на Шесто РУП при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР на Георги Петков - държавен служител категория Е, III степен, полицай в "Опазване на обществения ред" (ООР) на сектор "Охранителна полиция" към Шесто РУП - Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР орган, в установената писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и при спазване на материалноправните разпоредби. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно е заключението на съда за издаването на оспорената заповед от компетентен административен орган по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР, съгласно която разпоредба компетентност да налагат дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" по чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР притежават служителите на длъжност "началник сектор", приравнена на нея и по-висока. В случая оспореният акт е издаден от началника на Шесто РУП - Пловдив, който е компетентен орган, вкл. за служителите от категория Е, каквато притежава Петков, като правилно съдът се позовава на раздел VI, т. 16 от заповед № Iз-3097 от 29.12.2010 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР. Поради изложеното направеното и в касационната жалба възражение за издаване на заповедта от некомпетентен орган е неоснователно. По несъмнен начин по делото е установено, че на 01.10.2011 г., неработен ден, около 8,30 ч. в Шесто РУП пристига Светлана Христова, която се представя за сестра на задържания на 30.09.2011 г. Харбалиев и иска свиждане с него. Същото е разрешено и посещението на Христова е надлежно вписано от служителя Петков в книгата за пропускателния режим в управлението, но същият не отразява свиждането в книгата за проведените свиждания, получените вещи и хранителни продукти съобразно изискванията на чл. 87, т. 10 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях. Около 10 ч. на същата дата в района на Шесто РУП пристига Николай Симов - началник на Трето РУП - Пловдив, който след разрешение разговаря със задържания Харбалиев. Посещението на Симов не е отразено от жалбоподателя Петков в книгата за пропускателния режим в нарушение на чл. 9, ал. 5 от Инструкция № Iз-1625 от 19.10.2007 г. за организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР. Така установените бездействия дисциплинарно-наказващият орган определя като нарушение на изискванията на чл. 87, т. 10 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. и на чл. 9, ал. 5 от Инструкция № Iз-1625 от 19.10.2007 г., за което на полицай Георги Петков е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР. Обосновано в съответствие със събраните по делото доказателства съдът констатира, че оспорената заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Повод за образуване на дисциплинарното производство е справка рег. № ИЯ/06-7814 от 06.10.2011 г. на началника на Шесто РУП - Пловдив. Въз основа на същата е разпоредена проверка със заповед № З-7025 от 17.10.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив с цел установяване на извършено дисциплинарно нарушение от страна на Никола Симов и Георги Петков. Проверката е извършена от назначената комисия, за резултатите от която е изготвена справка рег. № РЗП-15998 от 21.11.2011 г. Комисията приема, че като не отразява проведеното свиждане между Христова и Харбалиев в книгата за проведени свиждания, Петков нарушава произтичащите от Инструкция № Iз-1711 задължения за него, а като не отразява посещението на Симов в книгата за пропускателния режим в Шесто РУП на 01.10.2011 г. и мотивира това с обстоятелството, че не знае дали началниците на РУП подлежат на вписване в съответния регистър, жалбоподателят демонстрира непознаване на произтичащите за него задължения съгласно чл. 9, ал. 5 от Инструкция № Iз-1625 и чл. 87, ал. 1, т. 10 от Инструкция № Iз-1711, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, е направено предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Жалбоподателят Петков е запознат с изготвената справка на 09.12.2011 г. видно от направеното отбелязване. На 01.12.2011 г. е депозирано обяснение от служителя по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което е приобщено към административната преписка и е прието от дисциплинарно-наказващия орган, с което е изпълнена законовата процедура преди налагане на дисциплинарното наказание. От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР. Доводите на касатора, че правото на защита на Петков е нарушено в хода на проведеното дисциплинарно производство предвид обстоятелството, че първо са изискани писмени обяснения от него по случая, а след това му е връчена покана за запознаване със заповедта за започналата проверка, с което е бил лишен от възможността да организира защитата си, са неоснователни. На 28.10.2011 г. на Петков е връчена покана с рег. № ИЯ/РЗП-14979/27.10.2011 г. за запознаване със заповедта за образуваното дисциплинарно производство, като на същата дата е връчена и покана с рег. № ИЯ/РЗП-14978/27.10.2011г за даване на писмени обяснения, с указание да посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Писмени обяснения са представени от Петков в определения срок. В хода на проверката са събрани сведения (обяснения) от всички служители, посочени в неговите обяснения. При тези данни настоящият състав не констатира нарушение в процедурата, водещо до нарушаване или ограничаване правото на защита на служителя. Твърдяното нарушение за това, че на Петков са предявени материали по дисциплинарното производство за едно нарушение, а е наказан за друго, се опровергава от данните, съдържащи се в справката за резултатите от проверката и описанието на нарушението в оспорената заповед. Между тях е налице съответствие, като изрично в акта си дисциплинарнонаказващият орган се позовава на справка рег. № РЗП-15998/21.11.2011 г. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и правилника за неговото прилагане. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не отразява свиждането на Христова в книгата за проведени свиждания, получени вещи и хранителни продукти и не попълва данните на Симов в книгата за вписване на граждани, посетили Шесто РУП - Пловдив, с което нарушава изискванията на чл. 87, т. 10 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. и на чл. 9, ал. 5 от Инструкция № Iз-1625 от 19.10.2007 г., като неизпълнението на посочените задължения представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Направеното от жалбоподателя възражение, че в случая не е следвало да вписва данните на Симов, тъй като е служител в системата на МВР, е неоснователно. Посоченото лице очевидно не е служител на Шесто РУП - Пловдив и целта на посещението му е с личен характер, а не със служебен - факт, който става известен на Петков при пристигането му, поради което твърдението за липса на задължение да го впише в книгата, удостоверяваща лицата, посетили управлението не намира опора в цитираната като нарушена норма на Инструкция № Iз-1625 от 19.10.2007 г. При тези данни обосновано първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят извършва описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган по чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР. Наложеното наказание е определено в минимален размер при спазване изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, поради което направеното възражение за неправилно определяне вида на санкцията е неоснователно. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни възражения и доводи в тази насока не са направени. При правилно установената фактическа обстановка Административен съд - Пловдив извършва цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъжда доводите на страните и достига до правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Направеното възражение за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени констатациите, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми, в съответствие с целта на закона, които мотивират съдебния състав да обоснове извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед изложеното Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,