Решение № 271 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12922/2011 г.

Решение № 271 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12922/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Недялка Иванова от гр. Варна е обжалвала решението от 20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2136/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ВН-52/26.06.2009 г. на началника на РДНСК гр. Варна, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "преустройство на част от тавански етаж в жилищна сграда на ул. "Шкорпил № 31А, кв. 406 по плана на 4 м. р. на гр. Варна като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът РДНСК - Варна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж, констатиран с констативен акт, послужил като основание за издаване на административния акт и необорен с други доказателства както през административния орган, а така също и пред съда. Строежът е извършен в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ респ. чл. 137, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 с. з. При наличието на влязъл в сила отказ на главния архитект по силата на влязло в сила решение за издаване на разрешение за строеж обосновано и законосъобразно е прието, че не може да бъде узаконен по реда на § 184 ДР ЗУТ. Липсата на съгласие на останалите собственици е достатъчно основание същия да се счита за незаконен. Правилно е отчетен факта като ирелевантен за извършени строежи от други собственици в обекта към настоящия спор. А след като адресата на заповедта не е намерен на посочения адрес, с който административния орган е разполагал съобщаването е в съответствие с разпоредбата на § 4 от ДР на ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната му. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,