Решение № 2605 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2011 г.

Решение № 2605 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елмаз Мехмед Ердем от гр. Момчилград, против решение № 77/14.09.2011 г., постановено по адм. дело № 130/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против решение № ПОВН-32/20.06.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Кърджали, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Кърджали е отхвърлена жалбата на Елмаз Мехмед Ердем против решение № ПОВН-32/20.06.2011 г. на директора на РУСО гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № Д-08-081-02-00017478/05.05.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО, с което на основание чл. 40, ал. 4 КСО е спряно до изясняване на спорните факти и обстоятелство образуваното производство по изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни. За да постанови този акт съдът е приел, че са били налице основания за спиране на производството по изплащане на обезщетението, предвид конкретните факти и обстоятелства, които са установени в това производство и които са свързани с преценката относно наличието или липсата на основание за изплащане на обезщетението и по конкретно относно изясняване на въпроса дали жалбоподателката е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че жалбоподателката Елмаз Мехмед Ердем е подала на 24.08.2010 г. декларация с вх. № 0916002862 за регистрация като самоосигуряващо се лице, в която е посочено, че от същата дата започва упражняването на дейност като земеделски производител, с посочен вид на осигуряването - за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест. Не се спори също, че от тази дата са внесени дължимите осигурителни вноски за посочения вид осигуряване, както и че жалбоподателката е имала изискуемия 12 месеца осигурителен стаж, установен съгласно удостоверение от "Арпезос бус" ООД - гр. Кърджали. На 20.10.2010 г. същата е родила детето Атилла в Р Турция. От представените по делото справки за задгранични пътувания е установено, че жалбоподателката е с постоянен адрес в гр. Момчилград и с настоящ адрес в Р Турция, същата е влязла в Р България на 15.08.2010 г. и е напуснала на 29.08.2010 г., като след тази дата не е пребивавала в страната. Жалбоподателката е подала заявление-декларация от 08.02.2011 г. за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за остатъка от 135 до 315/410 календарни дни. В хода на административното производство е констатирано, че има несъответствие в положените подписи от лицето по представените декларации на основание чл. 50 и чл. 51 КСО, декларацията за банковата сметка и декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице, както и че са положени през период, през който лицето не се е намирало в страната. Въз основа на това е подаден сигнал с изх. № К-6493/04.05.2011 г. до Районна прокуратура гр. Кърджали, по който е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК с постановление от 23.08.2011 г., което се установява от съдържанието на писмо изх. № 1022/11 от 25.08.2011 г. от РП гр. Кърджали. При тази фактическа обстановка правилна е преценката на административния орган, че е налице основание по чл. 40, ал. 4 КСО за спиране на изплащането на обезщетението. В приложимата редакция на тази разпоредба, която е в сила от 01.01.2011 г. е предвидено, че длъжностните лица по ал. 3 издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая са събрани доказателства за пребиваването на Елмаз Ердем в страната и в чужбина, които са поставили под съмнение авторството на документите, които са представени от нейно име и подписани от нейно име. Наред с това тези доказателства са породили съмнение при преценката дали жалбоподателката има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, който предвижда, че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5; самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В конкретния случай жалбоподателката е декларирала, че започва дейност като земеделски производител от 24.08.2010 г., с декларация от същата дата, като е напуснала страната на 29.08.2010 г. и не са налични данни, че е започнала упражняването на дейността преди напускането на страната, нито след това, предвид факта, че няма друго влизане в страната. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че основанието за осигуряването е упражняването на дейност като земеделски производител и за да възникне осигуряването и съответните правни последици от него, включително правото на парично обезщетение, е необходимо преди това де е възникнало правоотношение, чието изпълнение е започнало. Поради това, правилен е извода, че е налице основание по чл. 40, ал. 4 КСО за спиране на изплащането на обезщетението. Представените пред настоящата инстанция експертни решения на НЕЛК № 0631/157/17.10.2011 г. и № 0632/157/17.10.2011 г., с които са потвърдени болнични листи, съответно № 0128534 и № 0128535, издадени на Елмаз Мехмед Ердем, не обосновават извод на незаконосъобразност на разпореждането за спиране, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО - Кърджали, тъй като спирането не е постановено поради обжалването на актове на медицинската експертиза /първата хипотеза по чл. 40, ал. 4 КСО/, а поради наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението /втората хипотеза по чл. 40, ал. 4 КСО/. Във всички случаи тези доказателства следва да бъдат представени на административния орган за евентуална преценка дали е налице основание за възобновяване, но поради това че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на постановяването му, то съдържанието на въпросните ЕР на НЕЛК не обосновават извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение