Решение № 7853 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2017 г.

Решение № 7853 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрк. А. Ш., пълномощник на Агенция "Митници", гр. С., срещу Решение № 383 от 07.03.2017 г. постановено по адм. дело № 1429/2016 г. от Административен съд В. с доводи за неправилност и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна му .

Касационна жалба е подадена от ст. юрк. А. Ш., в качеството й на пълномощник на Агенция "Митници", гр. С. и срещу Решение № 563 от 03.04.2017 г. постановено по адм. дело № 1429/2016 г. от Административен съд В., с което е допълнено Решение № 383 от 07.03.2017 г. по същото дело в частта за разноските, като моли присъдените разноски да бъдат намалени с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "АРБИ-ИН" ЕООД, ЕИК *********, с. Б. поле, чрез адв. М. Р. в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационните жалби и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни при следните съображения:

Производството пред Административен съд В. е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "АРБИ-ИН" ЕООД, срещу Агенция "Митници", гр. С. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева, ведно със законните лихви върху главницата от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 365 от 2014 г., издадено от началника на М. В. в Районен съд Д. по н. а. х. д. № 340/2014 г. и в Административен съд В. по к. н. а. х. д. № 1190/2015 г.

Съдът е уважил претенцията и е осъдил Агенция "Митници" да заплати понесените от страната разноски в размер на 4 800 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, ведно със законните лихви върху главницата от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. С допълнително Решение № 563 от 03.04.2017 г. постановено по същото дело, решаващият съд е осъдил "Агенция" Митници да заплати на "АРБИ-ИН" ЕООД и разноски в размер на 1 440. 78 лева.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявения пред него иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е допустим, основателен и доказан. Налице са изискуемите от закона предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата и е постановил своя акт.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки прави иска неоснователен.

1. Не е спорно, че в конкретния случай е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Решение № 49 от 09.03.2015 г. по н. а. х. д. № 340/2014 г. по описа на Районен съд Д. е отменен изцяло оспорения акт - наказателното постановление, като незаконосъобразен. Същото решение е обжалвано и потвърдено с Решение № 373 от 18.06.2015 г. по к. н. а. х. д. № 1190/2015 г. по описа на Административен съд В..

1. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

1. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцовото дружество, както пред РС - Д., така и пред АС - В. е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. под. В представеното по н. а. х. д. № 340/2014 г. на РС Д. на (л. 16) пълномощно от 25.11.2014 г., както и това по к. н. а. х. д. № 1190/2015 г. на АС В. (л. 25-26) не е договорено възнаграждение и не е посочен начин на плащане. Изводът е, че в тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд.

1. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представените с исковата молба пред АС - В. (в обезщетителното производство) заверени копия на фактура и банков превод от 25.11.2014 г. за сума в размер на 2 400 лв., както и фактурата и банковия превод от 09.06.2015 г. за сума в размер на 2 400 лв., с които се претендират установяване на заплащане от страна на ищеца за осъщественото процесуално представителство. Тези документи не установяват извършено плащане в хода на делата за осъществена по тях правна защита. Представянето на тези документи за получени суми извън рамките на производството, за което е сключен договор между страните (който също липсва), след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Назначената СИЕ не променя този извод.

При тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а оспорването - да се отхвърли.

При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените от търговското дружество разноски се явява също неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли, като обжалваното Решение № 563 от 03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1429/2016 г. се отмени, а вместо него - се постанови друго в посочения смисъл.

Допуснатата техническа грешка в мотивите на решаващия съд не оказва въздействие върху решението на съда, т. е. върху диспозитива. Поправка на ЯФГ се допуска само в решението на съда, а не и в мотивите. Настоящият съдебен състав не споделя практиката на други състави във ВАС, според които поправка на ЯФГ е допустима не само в решението на съда, но и в мотивите (вж. стр. 1172, Сборник "Систематичен коментар АПК, изд. "Т. и право", 2013 г.).

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело се явява неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение