Решение № 15382 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 881/2019 г.

Решение № 15382 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 881/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Димова от [населено място], чрез адв. Д. Димова, против решение № 1962/2.11.2018 г., постановено по адм. дело № 11/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, ведно със законните последици. Ответникът заместник кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 3398/05.12.2017 г. на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранен достъпа и ползването на строеж: "офис – преустройство на самостоятелен обект – гараж № 2", находящ се в партера на жилищна сграда в УПИ XII-654, кв. 6 по плана на ж. к. "Лазур", гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ж. к. "Лазур", ул. "Перущица" № 61". След обсъждане на събраните в производството доказателства, вкл. приетата СТЕ, е прието за безспорно установено, че в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ процесният обект, като част от надлежно въведена в експлоатация сграда със смесено предназначение, не се използва по предназначението, визирано в строителните книжа и Разрешение за ползване № 287/2.06.2003 г. като гараж, а се използва като офис, т. е. "в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация" по смисъла на ал. 4, чл. 178 ЗУТ. Приети са за неотносими доводите, че обекта е вписан в нот. акт от 2007 г. и придобит от оспорващата като "офис", като фигурира с това предназначение и в КККР от 2009 г. Във връзка с възражението за издаване на заповедта от некомпетентен орган е прието, че процесният обект е четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" ЗУТ, с оглед установеното вътрешно преустройство на гаража, което не засяга конструкцията на сградата – изграждане на санитарен възел /тоалетна/, описана в екзекутив, одобрен на 26.05.2003 г. При така определената категория на процесния обект е изведен извод за валидност на процесната заповед, като издадена от надлежно упълномощен от кмета негов заместник. Така постановеното решение е обосновано и изцяло съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка и приложимия материалноправен режим по ЗУТ. Налице са фактическите и материалноправните предпоставки по чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗУТ за издаване на оспорения индивидуален административен акт, а именно – процесният строеж, съставляващ "гараж" по Разрешение за ползване № 287/2.06.2003 г. не се ползва по това предназначение, а се ползва като "офис". В случая е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. В случая е налице втората хипотеза, тъй като при въвеждане на сградата в експлоатация с Разрешение за ползване № 287/2.06.2003 г., процесният обект фигурира като гараж – един от описаните 4 гаража в партера. С представения екзекутив, одобрен на 26.05.2003 г. е допуснато единствено изграждане на санитарен възел в обекта, но без промяна на предназначението от "гараж" в "офис". Същевременно екзекутива, одобрен на 26.05.2003 г. не фигурира както в Разрешение за ползване № 287/2.06.2003 г., така и в Констативен протокол № 353/30.05.203 г., където са описани отделните преработки в строителните книжа на партерния етаж за три броя търговски обекти, между които не е процесния обект. По делото е установен по безспорен начин и факта, че процесният обект се ползва като офис и се е ползвал като такъв от момента на въвеждане на сградата в експлоатация-понастоящем е банков офис. Изложеното сочи на наличие на кумулативните изисквания на нормата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, която разписва като последица от установено ползване не по предназначение на обекта, в ал. 6 "кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице" да забрани ползването на обекта. В тази връзка са относими и разпоредбите на чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, визирани изрично в процесната заповед, съгласно които преценката за ползване "не по предназначението" е обвързана с предназначението, залегнало в издадените строителни книжа. Следователно доводите за придобиване на обекта от оспорващата като "офис" и вписването в КККР като такъв се явяват ирелевантни. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт факти са осъществени, административният съд законосъобразно е отхвърлил оспорването. Правилен е и извода за валидност на процесната заповед, тъй като предмет на забраната за ползване е конкретен "преустроен" самостоятелен обект в сградата, т. е. четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав