Решение № 1875 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16261/2009 г.

Решение № 1875 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16261/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Христов Лазов от гр. Хасково, против решение № 13519 от 12.11.2009 г., постановено по адм. дело № 7967/2009 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-1959 от 2.04.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което се уважи жалбата. Представена е и писмена защита, идентична с касационната жалба. Ответникът - министърът на вътрешните работни, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сапунджиев оспорва касационната жалба и моли същата да бъда отхвърлена като неоснователна. Представени са писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че са неоснователни доводите за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и при обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, съгласно която разпоредба служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Съгласно последната норма правото възниква при 25-годишен осигурителен стаж, от които 2/3 действително прослужени в МВР, независимо от възрастта на служителя. Тази норма има специален характер и се отнася до определената категория служители, като инициативата е на органа по назначението. Правилно съдът е приел, че доказателствата сочат на наличие на предпоставки за приложение на нормата. Жалбоподателят има 25 г. и 6 м. осигурителния стаж към момента на издаване на акта. Спорният въпрос относно общия осигурителен стаж е решен от съда съгласно изискванията на закона, като необосновано се твърди, че този общ стаж е по-малък от 25 години. От справката за осигурителния стаж е видно, че освен служебния стаж в МВР, лицето има и 2 г. и 1 м. и 7 дни наборна военна служба, която справка не е оспорена и съдът се е позовал на нея. Правилно е изчислен общият осигурителен стаж, като съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж се зачита и периода на наборна служба. Доводът, че това право е въпрос на преценка, е в несъответствие със закона. Поради това правилно е приложен чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР като е прието, че са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение. Доводът в касационната жалба, че са нарушени принципите и целта на закона е неоснователен и правилно съдът го е отхвърлил. Освен това несъответствието на целта на закона не е касационно основание, а е такова за незаконосъобразност на административния акт, а в случая предмет на производството е съдебното решение. Не са нарушени и административнопроизводствените превила, какъвто обоснован извод е направил съдът в решението си. Не е предвидено запознаване с предложението за прекратяване на служебното правоотношение, като правото на защита се реализира чрез правото на обжалване, съгласно чл. 250 от ЗМВР. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС, се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № К-1959 от 2.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че жалбоподателят е работил като полицейски инспектор IV степен в РД "Гранична полиция" Елхово, при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория "Г" - I степен. Служебното правоотношение е прекратено по предложение № 7605 от 17.03.2009 г., на директора на ГД "Гранична полиция" - МВР, отправено до министъра на вътрешните работи. От приложената справка е видно, че лицето има общ осигурителен стаж от 25 години, 6 месеца и 7 дни, от които 23 години и 5 месеца, прослужени в системата на МВР на длъжности за държавен служител. При тези данни съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 269 от ППЗМВР, спазени са производствените правила за издаването й - чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 от ЗМВР, тъй като е налице изискуемото надлежно предложение, както и е материално законосъобразна и съобразена с целта на закона. Съдът е приел, че са налице основанията за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО - има 25 години осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В този случай административният орган е овластен едностранно по своя преценка да прекрати служебното правоотношение, като не е налице изискването за възраст, за разлика от случаите по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и ТП № 6/2007 г., по ТД № 14/2007 на ВАС. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че са необосновани и материално незаконосъобразни изводите на съда относно наличието на общ стаж от повече от 25 години, тъй като неправилно в този стаж е включено и времето на наборната военна служба. Жалбоподателят счита, че законовото изискване е за действителен стаж, както и че правото на ползване на наборната военна служба за осигурителен стаж при пенсиониране е едно субективно право на носителя му, като може да бъде упражнено само от него, но не и от работодателя. Доводите не могат да бъдат споделени. Правилно е зачетен, както от административния орган, така и от решаващия съд периодът от 2 години и 1 месец и 7 дни, посочен в справката като наборна военна служба - стаж от III категория труд и е включен в общия стаж. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 7, предл. първо от КСО. Предвид това правилно в осигурителния стаж, релевантен за прилагането на чл. 69, ал. 2 от КСО, е включено времето, което жалбоподателят е изслужил на наборна военна служба. Налице са всички елементи от фактически състав на чл. 69, ал. 2 от КСО, в който не е въведено разграничение относно начина на набиране на стажа, съответно на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В този смисъл е и нормата на чл. 18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (загл. изм. ДВ, бр. 19/2003 г.), съгласно която при преценяване на правото на пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО, действително изслуженият стаж на длъжностите по чл. 69, ал. 1 до 3 и ал. 5 от КСО може да се допълва с друг осигурителен стаж, придобит преди уволнението на тези длъжности. Няма ограничение наличието на стажа да се преценява и да се допълва от органа по назначаването. Посоченото не е свързано с упражняване на право, което да принадлежи само на жалбоподателя, а представлява преценка на конкретни юридически факти. Съдът правилно е приложил закона. Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, че са налице служители с много повече стаж от този на жалбоподателя, които продължават да служат, като в неговия случай, чрез прекратяването на служебното му правоотношение се прикрива и заложеното 4% съкращение, чрез което се нарушава целта на закона. Посоченото е неотносимо към законосъобразността на акта. По отношение жалбоподателя са налице всички основания по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като обстоятелството дали има и други служители, които да отговарят на условията за пенсиониране е ирелевантно. Неоснователно е и възражението, за допуснато процесуално нарушение, поради необсъждане на доводи на жалбоподателя. Всички негови възражения в първоначалната жалба са обсъдени, като съдът е изложил ясни, убедителни мотиви по установяването на фактите, както и по отношение тълкуването и приложението на законовите норми. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия